— Това протакане, както и снимките, ще бъдат платени с живота на делегатите — намеси се отново мъжът, който според Ани бе заместник генералният секретар Кампуш. — Смятам, че трябва да нахлуем и да сложим край на всичко това.
Чатерджи постави на обсъждане военната страна на въпроса и попита Мот дали няма да предложи и друго. Полковникът отвърна, че са обмисляли дали да не изключат достъпа на въздух и тока в залата на Съвета за сигурност или пък да спрат климатичната инсталация, за да попритиснат терористите. Но според него и останалите членове на Военния съвет така само щели да предизвикат нападателите и нямало да постигнат почти нищо. Поне засега не виждали как да предотвратят касапницата.
Настана мълчание. Ани забеляза, че последният половин час, отпуснат от терористите, вече е изтекъл. Агентката се досещаше какво ще предприеме Чатерджи: онова, което тя предприемаше винаги.
— Макар и да съм склонна да подкрепя предложенията на полковник Мот и на заместник генералния секретар Кампуш, не можем да изпълним исканията на терористите — рече накрая Чатерджи — гласът й беше по-пресипнал и гърлен от обикновено. — Затова пък можем да предприемем стъпки, с които да признаем статута им.
— Статутът им ли! — ахна полковник Мот.
— Точно така, статута им — потвърди индийката.
— И какъв е този статут, уважаема госпожо! — подвикна полковникът. — Това са безпощадни убийци, които…
— Полковник, не му е времето да даваме воля на възмущението си — прекъсна го Чатерджи. — Щом не можем да дадем на терористите онова, което искат, нека им предложим нещо, с което разполагаме.
— И какво по-точно? — сопна се Мот.
— Нашето смирение.
— Боже господи! — изпелтечи полковникът.
— Не забравяйте, че вече не сте в частите за бързо реагиране — напомни му свъсена индийката. — Трябва да „търсим решение чрез преговори, размисъл, примирение, арбитраж, по съдебен път“…
— Знам Устава на ООН, госпожо — прекъсна я Мот. — Той обаче не е писан за ситуации като тази.
— Тогава ще го пригодим — възрази Чатерджи. — Духът си остава същият. Трябва да признаем, че тези хора държат в ръцете си съдбата на делегатите и на децата — могат да ги убият, могат и да ги освободят. Ако им го признаем, може би ще спечелим време и доверие.
— Но не и уважението им — знаеше си своето Мот.
— Не съм съгласен, полковник Мот — намеси се Такахара. — Известно е, че при подчинение терористите омекват. Но ми е интересно, госпожо генерален секретар, как смятате да им покажете, че им признавате правото на последна дума.
Такахара винаги бе изненадвал Ани. От историята агентката знаеше, че японските водачи никога не са приемали примирието, освен ако не са се престрували, че искат мир, колкото за да се подготвят за война. Такахара обаче беше друг. Той наистина предпочиташе мирните средства.
— Ще отида при терористите — отвърна индийката. — Ще им съобщя, че искаме да им съдействаме, и ще помоля за време, през което да им предоставим възможността да отправят исканията направо към засегнатите държави.
— Това е равнозначно на обсада — тросна се Мот.
— Предпочитам обсада пред кървава баня — рече Чатерджи. — Пък и нека решаваме въпросите един по един. Ако постигнем отсрочка, вероятно междувременно ще намерим и изход от задънената улица.
— Нека ви напомня все пак — намеси се отново Такахара, — убийците изрично подчертаха, че нямало да обсъждат повече исканията си и очакват само да им съобщим, че сме им осигурили парите и вертолета.
— Не е нужно да обсъждат каквото и да било с мен — възрази индийката. — Важно е да ме изслушат.
— Да, ще ви изслушат. Със стрелба — подметна Мот.
— Та тези чудовища проникнаха с оръжие в заседателната зала на Съвета за сигурност! Не губят нищо, ако теглят куршума на още двама-трима души.
— Господа — натърти генералният секретар. — Не можем да платим откупа, а аз няма да допусна още едно нападение срещу заседателната зала на Съвета. — Ани долови неприкритото отчаяние на индийката. — От нас се очаква да сме най-добрите дипломати в света, пък и сега нямаме друг избор, волю-неволю трябва да прибегнем до дипломацията. Полковник Мот, ще дойдете ли с мен в Съвета за сигурност?
— То се знае — отвърна офицерът. Каза го с облекчение в гласа.