Чатерджи беше проявила далновидност — беше се сетила да вземе със себе си и военен. „Говори благо и носи в ръката си дебела тояга.“
Ани чу как някой кашля и присъстващите избутват столовете назад. Погледна часовника върху компютъра. Чатерджи разполагаше с около седем минути до последния срок, определен от нападателите. Имаше предостатъчно време да отиде в залата. „Бръмбарът“ щеше да я последва почти веднага. Ани смъкна слушалките и се обърна към телефонния апарат — смяташе да звънне на Дейвид Бата. Линията беше обезопасена, сигналът минаваше през устройство последна дума на техниката, монтирано вътре в писалището, и после се прехвърляше чрез сателит.
Тъкмо Ани се пресегна да вдигне телефонната слушалка, и апаратът иззвъня. Обаждаше се не друг, а Бата.
— Там си — рече той на Ани.
— Да, тук съм — потвърди тя. — Изтървах срещата с последното си гадже, но какво да се прави, наложи се да дойда веднага щом разбрах какво се е случило.
— Браво на теб, добро момиче! — похвали я четирийсет и две годишният й шеф — беше родом от Атланта.
Ани стисна слушалката толкова силно, че кокалчетата на пръстите й чак побеляха. Бата се ядваше, не беше чак такъв злобар като някои други в ЦРУ и надали я бе унизил преднамерено. Но какво да се прави, и той не беше свикнал в затворения мъжки клуб на шпионите да попадат жени.
— Току-що съобщиха по новините тук за нападението — рече Бата. — Жалко, че не съм при вас. Какво става, за бога?
Младата жена му обясни накратко какво смята да прави генералният секретар на ООН. Бата въздъхна тежко.
— Терористите ще видят сметката на шведа — завайка се той.
— Може и да му се размине — възрази Ани. — Чатерджи си я бива в тия неща.
— Дипломацията е измислена за замазване на очи, досега не съм виждал да се увенчава с особени успехи — напомни Бата. — Това е една от причините да ти звънна. Преди двайсетина минути ми се обади един бивш служител на Управлението, казва се Боб Хърбърт. Сега работи в Националния оперативен център по кризисните ситуации, търси къде да разположи отряда си за бързо реагиране. Стига да им разрешат отгоре, вероятно ще се опитат да измъкнат децата. Шефовете нямат нищо против Хърбърт да използва офиса на фирмата, която ни служи за прикритие, при условие че не забъркват поне официално ЦРУ в операцията. След час и половина при теб ще дойдат някой си генерал Майк Роджърс, полковник Брет Огъст и още неколцина души.
— Слушам, шефе — отвърна Ани.
Затвори и поизчака, преди да надене отново слушалките, за да осмисли изненадващата новина за групата за бързо реагиране към Оперативния център. Вече цели три часа подслушваше всички разговори на генералния секретар на ООН Мала Чатерджи. Индийката не бе отваряла и дума, че Съединените щати могат да предприемат военна акция. Ани направо не можеше да повярва на ушите си: САЩ да се забъркват в операция в сградата на Обединените нации!
Но ако съобщеното от шефа й беше истина, тя поне щеше да следи отблизо развоя на събитията. А защо да не помогне и в разработването на плана!
При обичайни обстоятелства би дала мило и драго да е в епицентъра на онова, което в ЦРУ наричаха „събитие“. Но сега обстоятелствата не бяха обичайни.
Ани погледна монитора на компютъра — върху него имаше подробен план на сградата на ООН с иконки, показващи къде точно се намират всички „бръмбари“. Младата агентка загледа как едно от „бръмбарчетата“ следва Чатерджи. Най-много до минута щеше да я настигне.
Агентката си сложи отново слушалките. Обстоятелствата не бяха обичайни, защото вътре в ООН бе проникнала група, която зависеше от Ани, от това тя да я държи в течение на всяка дума и стъпка на генералния секретар. Група, която нямаше нищо общо с ЦРУ. Беше ръководена от мъж, с когото Ани се бе запознала още в Камбоджа, докато търсеше подходящи за вербуване хора. Мъж, работил като таен агент на ЦРУ в България и подобно на Ани разочарован от начина, по който Управлението се бе отнесло към него. Мъж, който години наред беше вербувал свои си хора, но не за да му събират разузнавателни данни. Мъж, който пет пари не даваше дали си жена, стига да работиш добре.
Точно заради това Ани беше дошла в тайната квартира още в седем часа, а не, както бе казала на Бата, вече след нападението. Беше дошла, защото искаше да е в готовност още преди мъжете да проникнат в ООН и да предостави на Георгиев всички необходими сведения, в случай че той я потърси по обезопасения сателитен телефон. Ани държеше под око и банковата сметка в Цюрих. Веднага щом преведяха парите, тя щеше да ги пръсне по десетина други сметки в различни кътчета на света, за да заличи следите. Колкото и да душеха, никога нямаше да ги открият.