— Кръстник, значи.
— Точно така — потвърди и Роджърс.
Худ си замълча. Нямаше никакво значение дали офицерът от службата за сигурност към Държавния департамент му вярва. Най-важно бе да разрешат на Роджърс да остане с него.
Мохали отново се взря в него.
— В чакалнята на Държавния департамент могат да влизат само кръвни роднини на засегнатите.
— Значи тогава там няма да вляза и аз — процеди през зъби Худ.
Беше му дошло до гуша. Никога през живота си не беше удрял човек, но сега му идеше да изтика този тесногръд сухар, ако той не се дръпнеше от пътя му.
Роджърс стоеше точно до служителя от Държавния департамент, който беше доста по-нисък от него. Не сваляше очи от Худ. Дълго не се чуваше нищо, освен вятъра. Сега в тишината той фучеше много по-силно.
— Добре, господин Худ — склони накрая Мохали. — Ще си затворя очите и няма да ви мъча, и без това ви се събра много.
Худ въздъхна тежко. Мохали погледна Роджърс.
— Искате ли да ви закараме, господине?
— Да, няма да откажа. Благодаря ви — отвърна генералът.
Продължаваше да гледа Худ. Най-неочаквано Худ изпита усещането, обземало го толкова често и в кабинета му в Оперативния център — че не е сам, че има до себе си верни приятели и колеги.
Бог да му е на помощ! Въпреки всичко отново се почувства цял.
Преди да тръгне, Роджърс се обърна към подчинените си от отряда за бързо реагиране. Те се изопнаха като струйки. Полковник Огъст изкозирува. В отговор Роджърс също вдигна ръка. После по заповед на Огъст отрядът отново се насочи към самолета „С-130“. Военните полицаи се разстъпиха, за да сторят път. Останаха на пистата и докато Худ, Роджърс и Мохали се качваха на автомобила.
Пол Худ нямаше никакъв план. Съмняваше се, че и Майк Роджърс има. Дори и да беше измислил нещо, то предполагаше да участват и хората от отряда за бързо реагиране. Въпреки това, докато автомобилът на Държавния департамент завиваше пред терминала на военновъздушните сили и самолетът се извисяваше, Худ не се чувстваше чак толкова потиснат, както преди. Успокояваше го не само присъствието на Майк Роджърс, но и нещо, което бе научил, докато бе оглавявал Оперативния център: че плановете, разработени на спокойствие, рядко могат да бъдат осъществени по време на криза.
Сега бяха само двамата с Роджърс, затова пък ги подкрепяше най-силният екип в света — все щяха да измислят нещо.
Бяха длъжни.
23.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Събота, 23:11 ч.
— Не мога да го допусна! В никакъв случай! — изкрещя полковник Мот на генералния секретар на ООН Чатерджи. — Това е лудост! Не, по-страшно и от лудост! Самоубийство!
Двамата стояха край масата в залата до кабинета на Чатерджи. Малко по-встрани, при затворената врата бяха застанали първият заместник генерален секретар Такахара и заместник генералният секретар Хавиер Оливо. Чатерджи току-що беше разговаряла по телефона с Гертруд Йохансон, съпругата на делегата от Швеция, която си беше в Стокхолм. Мъжът й бе отишъл на тържеството заедно с младата си сътрудничка Лив, която още се намираше в залата на Съвета за сигурност. Госпожа Йохансон бе казала, че ще хване първия самолет.
Чатерджи си помисли колко иронично, но и тъжно е, че толкова много съпруги на политици се събират с мъжете си едва след тяхната смърт. Запита се дали и тя щеше да живее така, ако беше омъжена.
„Сигурно!“
— Госпожо! — прекъсна мислите й полковникът. — Много ви моля, кажете ми, че сте размислили.
Чатерджи нямаше намерение да променя решението си. Бе убедена, че е права. Ето защо и не можеше да постъпи по друг начин. Това беше нейната дхарма, нейният свещен дълг, произтичащ от живота, който е избрала.
— Признателна съм ви, че се безпокоите за мен — рече генералният секретар, — но съм на мнение, че това е най-доброто, което можем да сторим.
— Не е така — възрази Мот. — До няколко минути ще разполагаме с видеоснимките от залата. Дайте ми половин час да ги разгледам, а после ще влезем с хората от охраната вътре.
— Междувременно посланик Контини ще умре — натърти Чатерджи.
— И бездруго посланикът ще умре — възрази мъжът.
— Не мога да приема такова нещо — рече индийката.
— Защото сте дипломат, а не военен — каза Мот. — Ние, военните, наричаме случаи като този с посланика оперативни загуби. Това е войник или военна част, които не можеш да спасиш, без да излагаш на опасност останалите от подразделението. Не се опитвайте. Не можете да го спасите.