Маккаски се намираше в бюрото на Интерпол в Мадрид. Съвсем наскоро бившият агент на ЦРУ беше помогнал на приятеля си Луис Гарсия де ла Вега да осуети опит за държавен преврат и беше останал в испанската столица, за да бъде по-близо до ранената си колежка Мария Корнеха. Снимките, направени с охранителните камери вътре в сградата на Обединените нации вече след нападението, бяха пратени на Интерпол, за да се провери дали в архива няма материали за терористични акции с почерка на същата банда. В Интерпол бяха получили и списък на делегатите и гостите, поканени на приема в Съвета за сигурност. Преди половин час Маккаски бе препратил данните на Хърбърт във Вашингтон. Всички поканени на приема били законни представители на своите държави, макар че от това не ставали, разбира се, дипломати. Вече половин век под дипломатическо прикритие в Организацията на обединените нации се подвизаваха какви ли не шпиони, контрабандисти, главорези и наркотрафиканти — нямаха чет.
От ООН обаче бяха уточнили, че не са проверили миналото на двама от гостите на приема. Били пристигнали в организацията преди два дена и били представили автобиографии, данните в които не били потвърдени от посочените университети и фирми. Вероятно двамата бяха разчитали, че няма да стоят в Ню Йорк достатъчно дълго, за да се притесняват, че ще ги засекат. Сега Хърбърт трябваше да отговори на въпроса: кои бяха тези хора?
Маккаски беше изискал снимките в документите им за самоличност от заместник генералния секретар на ООН, отговарящ за администрацията и за помощния персонал. След като ги бе получил по електронната поща, шефът на разузнаването към Оперативния център ги беше пуснал в базата данни, съставена от снимките на над двайсет хиляди терористи, чужди агенти и контрабандисти от цял свят.
Оказа се, че двамата поканени на приема в ООН са в този списък.
Хърбърт прочете кратичките им биографии — истинските, а не фалшификатите, които бяха пробутали в Обединените нации. Не знаеше нищичко за хората, нападнали и превзели залата на Съвета за сигурност, знаеше обаче, че колкото и опасни да бяха, по злодеяния петимата терористи не можеха да стъпят и на малкия пръст на тия двамата.
Шефът на разузнаването получи съобщение от отряда за бързо реагиране, че се връща във Вашингтон, но без генерал Роджърс и полковник Огъст. Хърбърт не знаеше къде е Огъст, затова пък знаеше, че Роджърс е с Худ. Нямаше и миг за губене, ето защо звънна на Худ по мобилния телефон.
30.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Събота, 23:34 ч.
През многовековната си история Камбоджа рядко е живяла в мир.
До XVI век е била могъща войнствена империя. При управлението на императорите кхмери е завзела цялата долина на река Меконг и е наложила властта си в земите на днешен Лаос, на Малайския полуостров и в част от Сиам. Но в непревзетите области на Сиам и в държавата Анам в днешен Централен Виетнам се надига войска, която през следващите столетия малко по малко изтласква кхмерите, докато накрая застрашава и самата империя. През 1863 година владетелят на Камбоджа е толкова отчаян, че се съгласява на френски протекторат в страната. След това камбоджанците се заемат да си връщат изгубените земи, ала отново ги губят, когато през Втората световна война Япония завладява Индокитай. След войната държавата си възвръща независимостта и начело на Камбоджа застава принц Нородом Сианук. През 1970 година той е свален от престола с подкрепян от американците военен преврат, оглавяван от генерал Лон Нол. Сианук създава в Пекин правителство в изгнание, а през 1975 година комунистите — червените кхмери, свалят с гражданска война Лон Нол. Властта на Сианук е възстановена като част от доста неустойчивото коалиционно правителство на така наречената Демократична Кампучия. Министър-председател при Сианук е върлият антикомунист Сон Сан, изпечен мръсник. Не след дълго Сианук и правителството му са заменени с по-умерения, но и по-бездеен Кхию Самфан, назначил за премиер безпощадния и властолюбив Пол Пот. По убеждения той е маоист и смята, че образованието е проклятие и че връщането към земята ще превърне Камбоджа в страна на всеобщото благоденствие. Но при жестокото му управление Камбоджа става синоним на изтезанията, геноцида, принудителния труд. Гладът покосява над два милиона души — всеки пети камбоджанец. Пол Пот управлява до 1979 година, когато Виетнам нахлува в страната. Виетнамците превземат Пном Пен и налагат комунистически режим начело с Хенг Самрин. Но Пол Пот и червените кхмери все още контролират обширни области в държавата, която сега вече се казва Народна Република Кампучия, и продължават да я опустошават. След изтощителна партизанска война, в която дават много жертви, виетнамците се изнасят от Камбоджа. Новият министър-председател Хун Сен е принуден да се бори с групировки, сред които левичарски настроените червени кхмери, десните сини кхмери, Националната армия на Сианук, останала вярна на сваления от престола принц. Националните въоръжени сили на кхмерите, които продължават да подкрепят Лон Нол, отрядите на етническите планинци, „Виет Мин“ на кхмерите, подкрепяни от Ханой, и десетки други.