През 1991 година, когато промишлеността и селското стопанство на страната са в пълна разруха, воюващите групировки най-после подписват споразумение за прекратяване на огъня, за широкообхватно разоръжаване, за провеждането на избори под наблюдението на ООН и за умиротворителни сили на Обединените нации. Създава се нова коалиция с партията на Хун Сен, която възстановява монархията и връща на престола Сианук. Червените кхмери обаче решават, че са ги принудили да преотстъпят прекалено голяма власт, и възобновяват въоръжената борба, която през 1998 година, след смъртта на Пол Пот, позатихва. Но висшите офицери на червените кхмери нямат намерение да слагат оръжие и се заричат да продължат войната до победен край.
Заради множеството политически партии и военни кланове, които се домогват до властта, страната гъмжи от тайни агенти на властите и на бунтовниците, домогващи се яростно до разузнавателни данни и оръжие. Така се заражда невиждана подмолна мрежа от шпиони, главорези и контрабандисти. Някои смятат, че работят за благото на своето отечество. Други пък работят за себе си.
Вече близо от десет години трийсет и две годишната Тай Сокха Сари и мъжът й, трийсет и девет годишният Ханг Сари бяха агенти към Въоръжените сили за национално освобождение на кхмерите, военните формирования към Фронта за национално освобождение. Въоръжените сили бяха създадени през март 1979 година от бившия министър-председател Сон Сан. Първоначалната им цел бе да изгонят виетнамците от страната. След като изтласкаха завоевателите, членовете на Въоръжените сили се запретнаха да прочистят Камбоджа от чуждо влияние. Макар и да беше включен във Върховния национален съвет, управлявал държавата при Сианук, дълбоко в себе си Сон Сан бе против намесата на Обединените нации и най-вече против участието на Китай, Япония и Франция в умиротворителните сили. Беше на мнение, че не съществува такова нещо като добронамерена окупационна армия. Дори и да отстояваха мира, със самото си присъствие войниците покваряваха камбоджанците и ги обезсилваха.
Тай и Ханг споделяха възгледите на Сон Сан. С идването си в страната един от чуждите офицери не само бе опорочил културата й. Той беше унищожил и нещо много свидно за Ханг.
Тай Сокха коленичи и се надвеси над раненото американче. Девойчето беше най-много на четиринайсет-петнайсет години. Камбоджанката се беше нагледала на ранени и убити младички момичета. Беше съдействала на „Амнести Интернешънъл“ да открие край Чампонгчнанг масов гроб, в който бяха погребани над двеста разложени трупа, предимно на старици и на невръстни деца. Върху някои от труповете бяха написани или издълбани с нож антиправителствени призиви. Освен това Тай бе причинила смъртта на най-малко трийсетина-четирийсет души, отвеждайки Ханг при вражески офицери или при тайни агенти, та докато спят, той да ги удуши или да ги прониже с тънка кама в сърцето. Имаше случаи, когато Тай не си правеше труда да води мъжа си и бе избивала противника сама.
Подобно на повечето военни разузнавачи, които действаха сами или по двойки, Тай бе обучена да оказва първа медицинска помощ направо на бойното поле и имаше голям опит в лекуването на огнестрелни рани. За беда чантичката за оказване на първа помощ нямаше да свърши работа. Куршумът явно беше заседнал в тялото на момичето. Ако то бъдеше преместено, вероятно щеше да пострада още повече. Тай проми мъничката кръгла дупчица. После сложи върху раната марля и я прихвана с лейкопласт. Пипаше внимателно и точно, ала се вълнуваше повече от обикновено. Отдавна беше обръгнала на тероризъм и убийства, но това момиче и обстоятелствата, при които то бе ранено, пробудиха мъчителни спомени.
За Фум, непрежалимата сестрица на Ханг.
Докато превързваше раната, Тай се върна съм събитията, накарали я да се озове на това необичайно място.