— Присъствието им там точно сега може и да е съвпадение — допълни Хърбърт, — но не искам да рискувам. Ще потърся Майк на другото място.
Худ се върна при асансьора и натисна копчето.
— И аз ще бъда там, когато звъннеш — рече той. — Как се казва фирмата?
— „Дойл“.
— Благодаря ти — подхвана Худ тъкмо когато асансьорът спря на етажа.
Той прибра телефона и се качи.
Шарън нямаше да му го прости. Никога. И той не я винеше. Тя не само беше сред непознати, а и бе сигурна, че от Държавния департамент не казват на родителите цялата истина. Но ако терористите имаха съучастници, които също се намираха в залата и за които не подозираше никой, Худ искаше да е подръка и да помогне на Роджърс и Огъст да измислят нещо.
Докато слизаше с асансьора, извади от портфейла служебната си карта от Оперативния център. Забърза през фоайето и излезе на Първо авеню, сетне взе на бегом четирите пресечки. Показа картата на полицаите от Нюйоркското управление, които патрулираха пред небостъргачите на площада при ООН. Високите сгради не бяха в комплекса на организацията, но въпреки това мнозина делегати бяха наели в тях помещения. Худ влезе вътре.
Беше останал без дъх. Подписа се в регистъра на охраната и отиде при първия асансьор за по-ниските етажи. Пак му идеше да крещи и да удря крошета във въздуха. Но поне щеше да участва в събитията. Поне щеше да има върху какво да се съсредоточи и да позабрави за страха. Не надежда, но нещо, все пак близко до нея.
План за действие.
32.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Събота, 23:36 ч.
Наистина беше той!
Същият безизразен глас, същите жестоки очи и нагли движения. Тай Сокха не можеше да повярва, че подир цели десет години все пак са издирили Иван Георгиев. Но след като бе чула гласа му иззад маската, след като бе стояла толкова близо до него, че бе усетила миризмата на потта му, вече бе сигурна, че това е тъкмо той.
Преди няколко месеца трафикантът на оръжие Устинович, който снабдяваше червените кхмери, бил помолен да се срещне с Георгиев. Един информатор на червените кхмери знаеше, че Тай и Сари Ханг го издирват под дърво и камък. Каза им срещу пари името на трафиканта на оръжие. Първия път, когато българинът бе отишъл в Ню Йорк, за да се срещне с Устинович, те го бяха изтървали, но след като Георгиев си беше заминал, се бяха свързали с руснака. Предложиха му нещо просто: или ще им каже кога Георгиев ще дойде да си прибере оръжието, или ще го натопят във ФБР.
Руснакът им съобщи кога Георгиев ще се яви отново, но постави условие — да не го залавят, докато той е при него. Камбоджанците се съгласиха. Всъщност не искаха и да го залавят в автосервиза. Смятаха да го очистят така, че цял свят да разбере и те да привлекат вниманието към участта на своя народ, докаран до изтребление от безбройните убийства, в които и Тай и Сари бяха участвали в опитите да възпрат червените кхмери и да подкопаят трагично безпомощното управление на Нородом Сианук.
Бяха наблюдавали как шайката на Георгиев идва да купи оръжието от покрива на клуба до автосервиза на Устинович. Тогава Тай всъщност не бе успяла да види българина ясно, както го бе виждала, докато беше работила като готвачка в лагера на ООН, беше следила внедрените агенти на червените кхмери и бе станала свидетелка на ужасиите, вършени от Георгиев. Но властите не можеха да предприемат нищо без доказателства, а всеки, опитал да се добере до такива доказателства или да избяга — като клетата Фум — беше загинал.
След като Георгиев и съучастниците му купиха оръжието, Тай и Ханг ги проследиха до хотела. Стаите до тяхната вече бяха заети, затова камбоджанците отседнаха в стаята отдолу. През електрическата инсталация на тавана прокараха жичка, прикачена към звуков усилвател, и заслушаха как Георгиев и хората му обсъждат отново своя план.
После отидоха в постоянното представителство на Камбоджа отсреща и зачакаха.
Сега, в заседателната зала, Тай Сокха извърна големите си черни очи от раненото момиче, което лежеше на пода до нея и което едва ли беше много по-голямо от Фум, убита от главорезите на Георгиев. Погледна Ханг, който седеше на пода, вътре в кръглата маса. Камбоджанецът се беше поизвърнал, за да наблюдава Тай.
Тя кимна. Мъжът й също кимна в отговор, за да й покаже да действа веднага щом Георгиев слезе отново по стълбите.
33.
Ню Йорк, щата Ню Йорк