Худ стоеше зад Ани. Младата жена не напускаше поста си, освен в редките моменти, когато се извръщаше към лаптопа на съседното бюро — за да настрои звука на подслушвателното устройство. Беше спокойна и много съсредоточена.
Огъст беше застанал отляво на Худ. Роджърс си беше свалил сакото, бе запретнал ръкави и беше придърпал стола пред другото писалище. Беше поискал плановете на сградата на ООН и ги беше получил. Худ надзърна към тях през рамото на колегата си. ФБР очевидно ги беше събрало през четирийсетте години, за да сложи още по време на строежа на небостъргача допотопни подслушвателни устройства. Върху страниците в по-ново време бяха добавени бележки, което идеше да подскаже, че ЦРУ също е използвало плановете, за да определи маршрутите на подвижните си „бръмбари“.
На пода до мястото, където Роджърс бе придърпал стола, беше оставен висок платнен сак. Ципът беше отворен и Худ видя вътре сателитния телефон.
Чу, че звъни клетъчният му телефон — сигурно бяха Боб Хърбърт или Ан Фарис, обадили се, за да му съобщят нещо. Извади телефона от джоба си. Майк Роджърс стана от стола и дойде при него.
— Ало! — каза Худ.
— Аз съм, Пол.
— Шарън! — възкликна мъжът й и си помисли: „Божичко, пак ли ти!“.
Роджърс спря. Худ застана с гръб към стаята.
— Извинявай, скъпа — рече тихо той. — Тъкмо идвах да видя как си, когато се случи нещо. Свързано е с Майк.
— Той при теб ли е?
— Да — потвърди Худ. Всъщност не слушаше жена си. Опитваше се да чуе какво става в сградата на Секретариата на ООН. — Държиш ли се? — попита разсеяно.
— Ти на подбив ли ме взимаш? — тросна се жена му. — Пол, имам нужда от теб.
— Знам — отвърна той. — Слушай, точно обмисляме как да измъкнем Харли и останалите. Искаш ли да ти звънна след малко?
— Разбира се, Пол. Както винаги — подметна заядливо Шарън и затвори.
Худ имаше усещането, че са му зашлевили плесница. Как беше възможно двама души да бъдат толкова близки първата вечер, а на следващата изобщо да не намират общ език? Той обаче не се чувстваше виновен. По-скоро беше ядосан. Правеше всичко това, за да се опита да спаси Харли. На Шарън явно не й беше приятно да стои сама, но тя му беше затворила телефона не заради това, а защото Оперативният център отново ги бе разделил.
Худ прибра телефона. Майк отпусна ръка върху рамото му.
Най-неочаквано чуха съвсем ясно гласа на Чатерджи.
— Какво стана, лейтенант Мейлман? — попита генералният секретар.
— Някой е прострелял полковник Мот още преди останалите от групата да проникнат вътре — отвърна той запъхтян. — Полковникът май е мъртъв.
— Божичко, не! — простена Чатерджи още преди той да се е доизказал.
— Убиха и един от нашите, но преди да се изтеглим, и ние застреляхме терорист — допълни лейтенантът. — Изнесохме и момичето. Ранено е. Бе невъзможно да проникнем, щяха да загинат много хора.
Худ усети как нозете му се подкосяват.
— Ще разбера кое е момичето — рече Роджърс. — Недей да звъниш на Шарън. Току-виж се оказало, че няма място за тревога.
— Благодаря ти — промълви Худ.
Генералът отиде при телефонния апарат и звънна на Боб Хърбърт. За да разполага с най-новите данни за известни терористи и престъпници, мнозина от които често биваха ранявани при взривове, пътни катастрофи и престрелки, Оперативният център имаше програма, свързана с всички болници в големите градове и със Здравната каса. Когато в компютрите на болниците вкараха номера на някоя здравна осигуровка, той се проверяваше и в базата данни на Оперативния център, та властите да са сигурни, че пострадалото лице не е издирвано от ФБР или от полицията. Хърбърт щеше да нареди на Мат Стол да провери всички, постъпили през последния половин час в болниците в района на Ню Йорк.
Разговорът в Секретариата продължаваше.
— Правилно сте се изтеглили — рече Чатерджи.
— И още нещо — допълни лейтенантът. — Двама от делегатите бяха въоръжени и откриха стрелба.
— Кои? — ахна генералният секретар.
— Не знам — отвърна служителят. — Един от подчинените ми е успял да ги разгледа от близо и твърди, че били азиатци, мъж и жена.
— Биха могли да са от Япония, Южна Корея или Камбоджа — вметна Чатерджи.
— И двамата са били убити от терористите.