— Откъде знаете? — попита Худ.
Агентката го изгледа недоумяващо.
— Откъде знаете, че са без водач? — поясни той.
— А кой, ако не водачът, ще излезе от залата, за да разговаря с представителите на ООН! — възкликна Ани.
Телефонът иззвъня и тя вдигна. Обаждаше се Даръл Маккаски, търсеше Роджърс. Агентката му подаде слушалката. Стори й се, че той я гледа неодобрително. Дали не се беше усъмнил?
Разговорът беше кратък. Роджърс не каза почти нищо, докато Даръл Маккаски му обясняваше какво е установил. Накрая генералът върна слушалката на Ани. Тя се обърна и я сложи върху вилката.
— От отдел „Сигурност“ към ООН са взели отпечатъци от пръстите на заловения терорист — рече Роджърс. — Даръл току-що е получил резултатите. — Генералът пак погледна Ани. Надвеси се над стола й, като отпусна ръце върху страничните облегалки. — Хайде, изплюйте камъчето, госпожице Хамптън.
— Моля?! — ахна тя.
— Какво става, Майк? — намеси се и Худ.
— Терористът се казва полковник Иван Георгиев — отвърна генералът, без да сваля очи от Ани. — Бил е в УНТАК, умиротворителните сили на ООН в Камбоджа. Работил е и като агент на ЦРУ в България. Познавате ли го?
— Аз ли? — възкликна жената.
— Вие.
— Не — бе категорична тя.
— Въпреки това знаете нещо за случващото се, което ние не знаем — натърти Роджърс.
— Няма такова нещо…
— Лъжете — отсече генералът.
— Какво става, Майк? — възкликна Худ.
— Дошла е в тайната квартира малко преди нападението — поясни Роджърс. Приближи се още повече към Ани. — За да поработите, нали така?
— Точно така.
— Но не сте облечена като за работа — подсмихна се генералът.
— Повикаха ме по спешност, затова дойдох — отвърна жената. — Имах запазена маса в „Ше Йожени“, можете да проверите. Пък и не виждам защо ще се оправдавам точно пред вас…
— Защото лъжете — повтори Роджърс. — Знаехте ли предварително, че това ще се случи?
— Разбира се, че не — повтаряше си като курдисана агентката.
— Но сте знаели, че ще се случи нещо. Работили сте в Камбоджа. Полковник Мот е бил убит от двама камбоджанци, представили се за дипломати в ООН. Как мислите, дали не са искали да застрелят Иван Георгиев?
— Откъде, по дяволите, да знам — подвикна ядосана Ани.
Генералът изтика рязко стола. Той се плъзна по застлания с плочки под и се удари в кантонерката. Ани понечи да стане, но Роджърс я тикна.
— Майк! — изкрещя Худ.
— Няма за кога да се церемоним, Пол — отвърна Роджърс. — Нищо чудно дъщеря ти да бъде следващата жертва на убийците! — Той изгледа на кръв Ани. — Телефонът ви със сателитна връзка е включен. На кого се обаждахте?
— На шефа си в Москва…
— Я се свържете с него още веднъж — подвикна генералът.
Агентката се подвоуми.
— Хайде! — изкрещя Роджърс.
Тя не се помръдна.
— Кой е в другия край на линията? — настоя да узнае той. — Камбоджанците или терористите?
Жената продължи да мълчи. Бе отпуснала ръце върху страничните облегалки. Роджърс стовари длан върху нейната. Сега вече тя не можеше да се помръдне. Генералът пъхна палец под показалеца й и го огъна назад. Агентката изпищя като попарена и се опита да се отскубне и да избута мъжа. Той обаче пак я тикна със свободната си ръка, а с другата продължи да натиска.
— Кой, да го вземат мътните, е в другия край на линията? — повтори с крясък Роджърс.
— Казах ви вече.
Той продължи да огъва пръста, докато нокътят почти опря о китката. Ани изпищя.
— Кой, питам!
— Терористите! — викна с цяло гърло жената. — Терористите!
На Худ му призля.
— Освен вас имат ли други съучастници извън сградата на Секретариата? — продължи Роджърс разпита.
— Не!
— Какво трябва да направите от тук нататък?
— Да им съобщя, когато преведат парите.
Генералът й пусна ръката. Изправи се. Худ се беше втренчил в младата жена.
— Как можете да помагате точно на тях!
— Сега не ни е до това — прекъсна го Роджърс. — След три минути ще убият още някого. Въпросът е как да ги спрем.
— Като им платим — намеси се Огъст.
— Моля? — погледна го смаян генералът.
— Взимаме от Оперативния център телефонния номер на Чатерджи — поясни Огъст. — Молим я да се свърже по радиостанцията с терористите и да им каже, че е намерила парите. После нашата приятелка тук го потвърждава. Свързваме се с Нюйоркското управление на полицията, взимаме вертолет с който, както са поискали нападателите, отиваме над ООН, и пращаме отряд за бързо реагиране, който да ги залови, щом излязат от сградата.