След като върза агентката, генералът извади от сакото й, окачено в дрешника, ключодържателя. Според правилника на ЦРУ, който отговаря за тайната квартира, трябва да има достъп до „материалите за самозащита“. Роджърс намери ключа за шкафа и извади две берети за себе си и още две — за Огъст. Бяха с пълнители за петнайсет патрона. Взе и две радиостанции, както и пакет взрив и детонатори. Сложи експлозивите в специална противоударна раница, която метна на рамо. В отряда за бързо реагиране към Оперативния център бяха свикнали с друго оборудване: с очила за нощно виждане и автомати, но и това щеше да свърши работа. Генералът се надяваше да не се стига чак дотам, че да използва пистолетите и взрива, но искаше да е подготвен и за най-лошото.
Върна се в кабинета и погледна Ани.
— Ако ни съдействате, ще ви помогна, щом излезем оттук.
Тя не каза нищо.
— Разбрахте ли? — попита настойчиво Роджърс.
— Да, разбрах — потвърди жената, без да го поглежда.
Генералът даде на Огъст оръжието и го хвана за ръката. Заведе го при Худ, който още държеше телефона.
— Какво има? — попита полковникът.
— Имам лошо предчувствие за нашата затворничка — отговори едва чуто Роджърс.
— Защо? — намеси се и Худ.
— След няколко минути ще ни държи в ръчичките си — рече генералът. — Ами ако Чатерджи се свърже от наше име с терористите, а тая пикла откаже да потвърди лъжата? Какво ще правим тогава?
— Същото, каквото ще направим и сега. Нещата не се променят особено — успокои го Огъст.
— А, не е съвсем така — възрази Роджърс. — Терористите ще се вбесят — първо ги нападат, после ги и лъжат. Ще поискат да ни го върнат. Ще застрелят някого от заложниците, после ще убият още един човек — за назидание.
— Накъде биеш? Нима смяташ, че не бива да го правим? — изненада се Худ.
— Не, нямаме друг избор — отговори генералът. — Така поне ще спечелим няколко минути.
— И какво ще правим през тези няколко минути? — продължи с въпросите Худ.
— Ще получим предимство — каза Роджърс. — И ще им приложим операция „Капан“.
Огъст остана доволен от отговора му. Худ поклати глава.
— С какви сили ще им я приложите? С вас двамата ли? — подсмихна се горчиво Худ.
— Защо не! Може и да успеем — увери го генералът.
— Повтарям — само с двама бойци ли? — не мирясваше Худ.
— На теория е възможно — каза Роджърс.
Но Худ не беше удовлетворен от думите му.
— Правили сме го по време на учения — продължи Роджърс. — Брет има опит.
— Дори и да успеете да проникнете, Майк — напомни му Худ, — заложниците ще бъдат много уязвими.
— Както вече отбелязах, какво ще стане, ако нашата приятелка тук ни издъни? — попита генералът. — Все едно имаме буре с барут и поднасяме клечка кибрит. Терористите ще хвръкнат във въздуха.
Худ волю-неволю си призна, че той е прав. Погледна си часовника.
— Боб! — повика Худ в телефона.
— Тук съм — отвърна Хърбърт.
— Какво става с телефонния номер?
— В Държавния департамент разполагат, моля ти се, само с номера на Мани, предишния генерален секретар! Пришпорил съм Даръл да го издири чрез Интерпол, Мат също е запретнал ръкави и го търси из компютрите — каза Хърбърт. — Обзалагам се, че в този случай Мат ще се справи пръв. Най-много до минута-две.
— Измерваме времето в секунди, Боб — укори го Худ.
— Знам.
Худ погледна Роджърс.
— И как ще проникнете с Огъст вътре в залата?
— Ще влезе само полковник Огъст — продължи с разясненията генералът. — А аз ще чакам отвън пред залата. — Той погледна Огъст. — Входът на гаража на ООН се намира в най-северната точка на сградата, при стълбище, което се пада точно срещу парадния вход на Секретариата. Ето откъде ще проникнеш.
— А ти откъде си толкова сигурен, че гаражът е отворен? — поинтересува се Худ.
— На път за насам видях, че е отворен — каза Роджърс. — Явно не са затворили вратата, в случай че решат да вкарат през гаража хора или оборудване. Вратата е тежка, терористите като нищо ще чуят, ако се отваря или затваря, и така ще надушат, че им готвят нещо.