Худ си каза, че разсъжденията на генерала са съвсем логични.
— В градината с розите пред гаража едва ли има хора от охраната — каза Роджърс на Огъст. — Вероятно са пратили всички да дежурят край заседателната зала. Ако се появят хеликоптери, можеш преспокойно да залегнеш зад храстите или статуите. След като прекосиш парка и влезеш в гаража, единственото, което ти остава да направиш, е да притичаш по коридора между асансьора и залата на Съвета за сигурност. Ако се вярва на плановете, това са някакви си петнайсетина метра.
— Не са ли много? — намеси се пак Худ.
— Не, ще притичам за нула време — увери го Огъст. — Ако се налага, ще стрелям. Изненадата е хубаво нещо, но понякога изиграва лоша шега и на хората от твоя лагер.
— Ами ако и от охраната започнат да стрелят по теб? — притесни се Худ.
— Чух по малкото ни подслушвателно устройство чужд акцент — поясни полковникът. — Защо да не използвам за щит хора от персонала на ООН? Веднъж да проникна в Съвета за сигурност, пък после да правят каквото щат.
— Все пак трябва да отчетем, че и това може да те спре — настоя Худ.
— Ако се налага, ще убедим Чатерджи да ни съдейства — предложи Огъст.
— Ако терористите не се хванат на лъжата за откупа, се съмнявам, че Чатерджи ще поиска да излъже втори път — отсъди Худ. — Дипломати, които никога не са били във въоръжените сили, нямат и представа колко светкавично се променят нещата в ситуация като тази.
— Не е изключено дотогава генералният секретар да няма друг избор — отбеляза Роджърс. — Полковник Огъст вече ще се намира в заседателната зала.
— А кой според теб охранява вратата на гаража? — попита Огъст генерала.
— Вероятно хора от Нюйоркското управление на полицията — предположи той. — Служителите от охраната на ООН сигурно са горе.
Боб Хърбърт се свърза с тях и им съобщи, че Мат Стол, компютърният гений на Оперативния център, е проникнал в секретния указател на Обединените нации и е взел оттам телефонния номер, изпреварвайки Даръл Маккаски с неговите връзки в Интерпол. Худ си го записа. Линията надали беше обезопасена, но той бе принуден да рискува. Не разполагаха с много време.
Всъщност щеше да рискува в доста неща, ала той нямаше друг избор. Одобри плана на Роджърс и Огъст веднага излезе от квартирата.
Худ набра телефонния номер на Чатерджи. Вдигна мъж с италиански акцент.
— Това е мобилният телефон на генералния секретар — каза човекът.
— Обажда се Пол Худ, директор на Оперативния център във Вашингтон — представи се той. — Търся генералния секретар.
— Господин Худ, точно в момента сме…
— Знам — тросна се Худ. — Можем да спасим следващата жертва, ако действаме бързо. Свържете ме с Чатерджи.
— Един момент — рече мъжът.
Худ си погледна часовника. Ако терористите не изтеглеха напред крайния срок, до него оставаше малко повече от минута.
По телефона се обади жена, която каза:
— Тук е Мала Чатерджи.
— Госпожо генерален секретар, търси ви Пол Худ — рече той. — Директор съм на групата за справяне с кризисни ситуации със седалище във Вашингтон. Сред заложниците е и дъщеря ми.
Гласът му трепереше. Худ си даваше сметка, че с последните си думи може да спаси Харли, но може и да я обрече на сигурна гибел.
— Слушам ви, господин Худ.
— Нуждая се от помощта ви — продължи той. — Свържете се по радиовръзката с терористите и им кажете, че сте намерили парите и хеликоптера, които са поискали. Ако го направите, ще имаме грижата да ви повярват.
— Но ние не разполагаме нито с парите, нито с хеликоптер — възрази индийката. — Няма и вероятност да ги получим.
— Докато го разберат, терористите вече ще са извън сградата на ООН — поясни Худ. — Ще издействам хората от Нюйоркското полицейско управление да ги пресрещнат.
— Вече се опитахме да обезвредим престъпниците и понесохме тежки загуби — изтъкна генералният секретар. — Няма да дам разрешение за второ нападение.
Худ не искаше Чатерджи да разбира, че той вече знае за това.
— Този път ще бъде по-различно — изтъкна директорът на Оперативния център. — Ако излязат от заседателната зала, терористите вече няма да могат да контролират всички заложници. Вероятно ще успеем да освободим някои от тях. А ако престъпниците използват отровен газ, ще имаме повече възможности да помогнем на жертвите. Но трябва да се свържете с тях още сега. Кажете им и че предложението важи само ако те не убиват повече заложници.