Чатерджи се поколеба. Худ не проумяваше какво толкова има да умува. След удара, който служителите, отговарящи за сигурността в ООН, бяха понесли, имаше само един отговор: да, ще го направя. Ще помогна да спасим един човешки живот и да пипнем ония негодници. Нима Чатерджи си въобразяваше, че може да влезе в някакви преговори с престъпниците и да ги убеди да се предадат? Стига да разполагаше с повечко време, Худ щеше да обясни на генералния секретар, че полковник Георгиев явно е допринесъл миротворческата операция на ООН в Камбоджа да се превърне в една огромна лъжа, във фарс. Щеше да попита Чатерджи как е възможно тя и досега да вярва на собствената си пропаганда, че миротворството и преговорите са нещо възвишено, а силата — нещо долно и презряно?
— Много ви моля, госпожо генерален секретар — рече той. — Разполагаме с по-малко от минута.
Тя продължи да се двоуми. Худ не помнеше някога да е бил отвратен от деспотите толкова много, както сега от тази мнима човеколюбка. От какво толкова се страхуваше Чатерджи? Нима, че ще излъже някакви си терористи? Или че ще й се наложи да обяснява на република Габон защо Уставът на Организацията на обединените нации е бил заобиколен, защо от държавите, членки на Общото събрание, не е поискано мнение, преди тя да разреши на Съединените щати да спасят заложниците?
Сега обаче нямаше за кога да спорят. Дано го проумееше и Чатерджи. И то бързо.
— Добре — рече най-сетне жената. — Ще се свържа с терористите, за да спася един човешки живот.
— Благодаря ви — отвърна Худ. — Ще държим връзка.
42.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Неделя, 00:00 ч.
Харли Худ бе коленичила с лице към затворените врати на залата на Съвета за сигурност. Австралиецът бе застанал зад нея и я теглеше болезнено за косата. Другият терорист, който говореше май с испански акцент, стоеше зад съучастника си и току си поглеждаше часовника. Лицето на момичето се бе издуло като плондер точно на дясната скула, където онзи тип я бе фраснал с пистолета при опита й да го ухапе. После я беше ударил с пестник и по устата и сега й течеше кръв. Роклята й беше разкъсана и на двете рамене, вратът й пареше, понеже я бяха стиснали за него и я бяха довлекли тук, левият хълбок я болеше, след като преди няколко секунди я бяха изритали с тежка кубинка.
Не бе дошла доброволно на мястото, където се канеха да я екзекутират — беше се съпротивлявала с всички сили.
Сега гледаше невиждащо право напред. Болеше я цялото тяло, ала най-болезнено за нея бе това, че е загубила човешки облик, нещо, което дори не можеше да докосне. В миг на прозрение си даде сметка, че едно момиче сигурно се чувства така и когато го изнасилват. И му отнемат правото да решава само. Отнемат му достойнството. И му насаждат страха, че и в бъдеще може да му се случи същото, че отново и отново ще се връща към преживяното, изникнало в съзнанието само защото някой случайно го е подръпнал за косата или то е усетило под коленете си килим. И най-лошото от всичко бе, че Харли не го бе предизвикала с нищо — с никаква постъпка или дума. Просто бе удобна мишена за нечия животинска враждебност. Дали човек изпитваше същото и когато умираше? Никакви ангели и тръби. Превръщаш се в парче месо, и толкоз.
Не!
Харли нададе яростен вик, изтръгнал се от душата й. После отново изпищя, напрегна мускули и въпреки болката се опита да се изправи. Да, човек се чувстваше така, когато умираше, но само ако допуснеше да се стигне дотам. Австралиецът я дръпна с все сила за косата и я завъртя като пумпал. Харли се свлече на пода, по гръб. Пак се замъчи да стане, като се мяташе ту наляво, ту надясно. Похитителят я затисна с коляно. Натика в устата й дулото на пистолета.
— Хайде, пищи! — тросна се той.
Харли наистина изкрещя предизвикателно, при което онзи натисна още по-силно дулото в гърлото й и тя се задави.
— Хайде още веднъж, ангелче — подвикна престъпникът. — Изпищиш ли, пистолетът също ще изпищи.
В гърлото й се насъбра слюнка с дъх на метал. По едно време слюнката се смеси с кръв и Харли спря да вика, за да преглътне. Но от дулото не можеше и дъх да си поеме, камо ли да се изкашля. Още преди онзи да я е застрелял, щеше да се задави със собствената си слюнка и да умре. Пресегна се и се опита да избута дланта му, но със свободната си ръка терористът я стисна за китките и с лекота ги отмести.