— А какво ще направите, ако не ви помогна? — попита агентката. — Ако застреляте мен, умира и заложникът — натърти жената, без да сваля очи от Худ. — Може би дъщеря ви.
Худ се вцепени.
Роджърс си помисли, че тая мръсница е по-хитра, отколкото е очаквал. Играта загрубяваше. Генералът вече знаеше накъде отиват нещата. Сега единственото, на което можеше да се надява, бе да спечели още малко време за Огъст.
— Какво искате? — попита той Анабел.
— Искам да ме развържете и да излезете от стаята — отвърна агентката. — Ще съобщя по сателитния телефон каквото сте ми казали и изчезвам оттук.
— А, няма да стане! — отсече генералът.
— Защо? — възкликна Ани. — Не искате да си мърсите ръцете, като сключите сделка с мен ли?
— Сключвал съм сделки и с по-големи негодници от вас — рече Роджърс. — Но няма да го направя, понеже не ви вярвам. Вие искате терористите да успеят, понеже те нямат навика да плащат предварително. Така си купуват вярност. А вие сте изпаднали в положение, когато жива или мъртва трябва да се докопате до своя пай от откупа.
Сателитният телефон иззвъня повторно.
— И да ми вярвате, и да не ми вярвате — измънка Анабел, — ако не се обадя, терористите ще се досетят, че ми се е случило нещо. И ще убият момичето.
— Ако това стане — напомни й, без да повишава тон, Роджърс, — или ще ви качат на електрическия стол, или за съучастничество ще гниете до живот зад решетките.
— Ако ви помогна, пак ще ми лепнат десетина-двайсет годинки — изсумтя Ани. — Не го ли сторя, ще ме осъдят на доживотен затвор или на смърт. Не е ли все тая?
— Ами след трийсетина години? — възкликна Роджърс. — Сега може и да ви е все тая, но когато станете на шейсет, няма да мислите така.
— Спестете ми фронтовите хватки — тросна се жената.
— Много ви моля, госпожице Хамптън! — намеси се и Худ. — Все още не е късно да помогнете и на себе си, и на десетки невинни хора.
— Кажете го на колегата си, не на мен — отвърна Ани.
Сателитният телефон иззвъня за трети път.
— Терористите ще изчакат телефонът да иззвъни пет пъти — поясни тя. — После главата на някое от девойчетата в залата на Съвета за сигурност ще отхвърчи. Това ли искате? И двамата?
Роджърс пристъпи половин крачка напред. Застана между Худ и жената. Не знаеше дали Худ ще се хване на въдицата и ще му заповяда да изпълни исканията на Анабел, но не смяташе да рискува. Худ все още беше директор на Оперативния център, само това оставаше — двамата да се изпокарат. Още повече че Худ не беше наясно какво точно се разиграва в този момент.
— Пуснете ме и ще им кажа каквото искате — удари го пак на пазарлъци агентката.
— А защо първо не им кажете каквото искаме и чак тогава да ви пуснем? — не й остана длъжен Роджърс.
— Защото и аз като вас ви нямам вяра — натърти жената. — А сега аз ви трябвам повече, отколкото вие на мен.
Сателитният телефон иззвъня четвърти път.
— Майк… — подзе Худ.
Макар и да беше присъствал, докато бяха разработвали плана за операция „Капан“, Худ очевидно се надяваше да се придържат към първоначалния замисъл: да прилъжат терористите да излязат от залата. Но Роджърс продължи да чака. Успехът на операцията може би зависеше тъкмо от тия няколко минути в повече, които в момента той се опитваше да спечели.
— Не мога да се съглася — знаеше си той своето.
— Всъщност ви е яд, че вече е все едно — подметна ехидно Анабел.
— Не — възрази Роджърс. — И друг път са ме правили на маймуна. Но вече сме зрели хора, не се ядосвам за щяло и нещяло. Яд ме е, че от немай-къде трябва да повярвам на човек, който вече е престъпил веднъж дадената дума.
Генералът втъкна пистолета в колана си, бръкна в джоба на панталоните и извади сгъваемо ножче, после се зае да реше кабела, с който беше завързал младата жена.
Сателитният телефон иззвъня за пети път.
Анабел се пресегна да вземе ножчето.
— Дайте на мен — рече тя.
Роджърс й го даде и се дръпна, да не би да й хрумне да му замахне с острието.
— А сега се разкарайте оттук — нареди Анабел. — Излезте в коридора и застанете така, че да ви виждам в охранителната камера. И ми оставете ключовете.
Роджърс извади ключодържателя от джоба на панталоните си и го метна на пода пред жената. Грабна сакото си, което бе оставил върху облегалката на стола, и последва Худ, който вече беше излязъл.