Забърза през мрака под магистралата и остави радиостанцията до тротоара. Провери дали звукът е пуснат докрай. После, когато му оставаха броени секунди, се шмугна в тъмния вход срещу гаража. От ъгъла го деляха десетина метра и още толкова — от гаража.
Изу си обувките.
Някъде след четири-пет секунди нощта беше раздрана от оглушителен звук. Огъст видя как полицаите се озъртат. Единият извади оръжието и фенерчето и се запъти към улицата, а другият звънна на дежурния, който му съобщи, че доколкото можело да се съди от звука, не ставало дума за престъпление.
— Звучи ми като радиостанция — рече полицаят, обадил се да докладва случая. — Има ли още хора от нашите на тази пресечка?
— Не — отвърна диспечерът.
— Ще видя каква е работата — каза първият офицер. — Отивам с Орландо.
Първият полицай се приближи предпазливо с електрическо фенерче, насочено към сградата на североизточния ъгъл. Вторият вървеше малко зад него с извадено оръжие и включена радиостанция. Огъст беше сигурен, че забележат ли го, тия мъже няма да се церемонят много-много и ще го застрелят на място. Трябваше да прави, да струва, но да се приближи така, че да не го надушат.
Радиостанцията продължаваше да пращи и да пука, Огъст не сваляше очи от полицаите. Когато те излязоха на ъгъла, полковникът се сниши и както беше по чорапи, притича нечуто през улицата, без да забелязва върху какво стъпва. Сега единственото, което имаше значение, бе целта. А когато влезе в гаража и видя пред себе си асансьора, той имаше една-едничка цел.
Да победи.
46.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Неделя, 00:06 ч.
Генералният секретар на ООН още стоеше в коридора пред залата на Съвета за сигурност. От началото на обсадата не се бе променило почти нищо. Неколцина от делегатите си бяха тръгнали, други пък бяха дошли. Хората от охраната бяха по-превъзбудени от преди, особено след осуетения опит да освободят заложниците. Младичкият лейтенант Мейлман, британски офицер, прехвърлен тук, след като бе участвал в разработването на план „Пустинна лисица“, стоеше като на тръни. Отиде при Чатерджи, след като тя се свърза по радиостанцията с терористите, за да им предаде съобщението на Худ.
— Госпожо! — повика я Мейлман.
Тишината беше потискаща. Макар и да го бе казал през шепот, гласът му прокънтя много силно.
— Да, лейтенанте!
— Планът на полковник Мот беше добър, госпожо — настоя британецът. — Но беше невъзможно да отчетем непредвидените обстоятелства — че вътре има хора, които ще открият стрелба.
— Какво искате? — попита индийката.
— Сега вътре са останали само трима от терористите — отвърна Мейлман, — имам план, който сигурно ще успее.
— Не — отсече категорично генералният секретар. — Защо сте толкова сигурен, че пак няма да се появят непредвидени обстоятелства?
— Не мога да бъда сигурен — призна си той. — Военният не предсказва бъдещето. Той води битки. А как да ги водя, ако стоя със скръстени ръце и гледам отстрани?
Иззад вратата на Съвета за сигурност се чуха звуци. Хлипове, блъскане, ръмжене. Вътре ставаше нещо.
— Вече ви отговорих — отсече Чатерджи.
След миг й звънна Пол Худ. Енцо Донати й подаде клетъчния телефон.
— Да! — възкликна притеснена Чатерджи.
— Онази ни издъни — съобщи й Худ.
— Божичко, не! — простена жената. — Значи затова е тази тупурдия вътре.
— Каква тупурдия? — подвикна Худ.
— Чува се боричкане — отвърна генералният секретар. — Ще екзекутират заложника.
— Не бързайте толкова със заключенията. Може и да се размине — успокои я той. — Един от моите хора идва при вас. Облечен е като цивилен…
— Не! — извика Чатерджи.
— Госпожо генерален секретар, оставете ни да действаме — настоя Худ. — Нямате план, а ние имаме…
— Имахме план и се опитахме да го осъществим — възрази жената. — Не успяхме.
— Този обаче…
— Не, господин Худ! — прекъсна го Чатерджи.
Идеше й да изпищи. Телефонът иззвъня отново. Тя го изключи и го даде на Донати. Каза на своя помощник да си тръгва.
Сякаш някой бе завъртял света като пумпал. Чатерджи се чувстваше замаяна, превъзбудена и изтощена. Това ли беше войната? Бяла река, отвеждаща те в места, където най-доброто, което е по силите ти да сториш и на което можеш да се надяваш, е да се възползваш от някого, по-замаян и изтощен и от теб?