— За протокола, не се надявах да позволи много от тези неща, но трябваше да опитам.
Реакцията на Стюарт, загледан право напред със сключени ръце върху масата на защитата, беше продължително и леко кимване, все едно си тананикаше нещо наум.
Най-сетне тази част приключи. Джина затвори очи и тихо въздъхна от облекчение, като се постара да си напомни, че не е очаквала много по-различни резултати, макар да бе таила известни надежди за някои от исканията си. Утеши се с факта, че поне Ейбрамс не беше отнесъл делото пред голямото жури, където не можеше да присъства нито адвокат по защитата, нито дори съдия. Истина беше, че посредством голямото жури един прокурор можеше да обвини дори сандвич с шунка.
Освен това Ейбрамс не повика Джул да изрецитира показанията на свидетелите. Поне по време на това предварително изслушване Стюарт нямаше автоматично да отиде на процес за убийство. Джина щеше да получи възможност да подложи на кръстосан разпит свидетелите на обвинението, да повдигне съмнения и дори да призове собствени свидетели. Освен това щеше да види с какви мотиви ще се представи Ейбрамс, както и да получи предварителна представа за свидетелите и за уликите, които щеше да използва на процеса, ако изобщо се стигне дотам.
Не че се съмняваше особено какъв ще бъде крайният резултат — предвид на изискването за вероятен мотив за престъплението, той беше почти неизбежен. Но както казваше Дейвид Фрийман, една от многото прелести на закона е, че никога не знаеш какво точно ще се случи. Просто изстрелваш най-добрите си патрони и кой знае, може да уцелиш нещо и да нанесеш истинска вреда.
Но сега Джери Ейбрамс вече беше станал, подреждаше поредната папка и призова първия си свидетел д-р Джон Страут. Както й бе напомнил съдружникът й Дизмъс Харди предишната вечер, обвинението трябваше да докаже само две неща, за да успее в това изслушване: че е било извършено убийство и че вероятният му извършител, поне колкото да предизвика „силно съмнение у един разумен човек“, е обвиняемият. Така че решението на Ейбрамс да призове Страут беше очаквано. Само с един свидетел обвинението щеше да изпълни половината от задачата си — да докаже, че е имало убийство. Само че този случай не беше толкова прост и ясен.
Причината за смъртта още от самото начало бе удавяне и прокурорът можеше да стигне до убийство само ако сравни бутилката от вино, намерена в кофата за боклук в кухнята на Стюарт, с фрактурата на черепа на Карин. Джина прецени, че призоваването на Страут ще й даде възможност още отрано.
Наведе се напред на мястото си, забравила за нервността.
Страут беше съдебният лекар на Сан Франциско от толкова отдавна, че самото му присъствие на свидетелското място, особено в очите на професионалистите в съда, на съдията и на адвокатите, беше едва ли не мерило за незабавна достоверност. Висок, аскетичен на вид, с изтъняла побеляла коса, но въпреки това по-дълга от обичайното, Страут беше самото олицетворение на провинциален лекар, на когото семействата без всякакво колебание се доверяваха. През четирийсетгодишната си практика той сигурно бе прекарал общо една година на твърдата свидетелска скамейка.
Присъщият на ситуацията драматизъм — определянето на действителната причина за насилствена смърт — явно отдавна бе престанал да му въздейства.
Джери Ейбрамс беше облечен в бледозелен костюм, жълта риза и кафява вратовръзка — неподходящо облекло, ако бяха пред съдебни заседатели, твърде крещящо и Джина го знаеше, — но вероятно тук нямаше значение. Той излезе няколко крачки пред масата си вляво от нея, поздрави лекаря и веднага започна:
— Доктор Страут, бихте ли казали името и професията си за протокола?
Започна се.
— Джон Страут. Главен съдебен лекар на общината и на окръг Сан Франциско.
— От колко време сте на този пост?
Обикновено, ако нямаше сериозна причина, Джина не би се намесила толкова рано в процедурата, защото това дразнеше съдиите. Но този път реши, че е време да опита да спечели малко приятели в залата.
— Ваша чест, защитата приема без уговорки квалификацията на д-р Страут.
— Благодаря ви, госпожо Роук. Господин Ейбрамс?
Ейбрамс се обърна към нея и й кимна в знак на благодарност.
— Доктор Страут, вие сте извършили аутопсията на жертвата Карин Драйдън, нали така?
— Да, аз. — Заради акцента му фразата прозвуча като „даас“.
— Бихте ли ни казали какво открихте при клиничните наблюдения в подкрепа на това?
Едно от многото качества на Страут бе, че е изчерпателен. Започна от пристигането на трупа в моргата все още в крайния етап на вкочаняването и топло поради факта че е било потопено в горещата вана. По настояване на Ейбрамс той каза, че резултатите от направените кръвни проби сочат ниво на алкохол в кръвта от едно цяло и едно, а също така и наличието на наркотичното обезболяващо вещество викодин. Той описа вдлъбнатата фрактура зад ухото на Карин, но Ейбрамс каза, че след минута ще се върнат на този въпрос. Накрая Страут съобщи безспорното си заключение, че причината за смъртта е удавяне.