— Да, беше.
— Щеше ли тази фрактура да кърви, след като я е получила?
— Да.
— Обикновено когато има кървава фрактура, по съсирването на кръвта и по образувалата се коричка може да се прецени колко време след получаването й жертвата е била жива, нали?
Страут метна поглед към Ейбрамс. Вече нито един от двамата не се усмихваше.
— В някои случаи.
— Под „някои случаи“ имате предвид, че ако има голяма коричка, подобна фрактура може да е била предизвикана часове и дори дни преди удавянето, така ли е?
— Не. Не смятам, че може да е получена дни преди това. Ако жертвата е била способна да го направи, е щяла да потърси медицинска помощ.
— Но със сигурност може да е преди часове, така ли е? Тъй като тялото е било под вода, всякакви следи от съсиреци и коричка щяха да бъдат отмити, нали?
— Така е.
— Така че според онова, което знаете, Карин Драйдън може да е получила тази фрактура часове, преди да е влязла в горещата вана. Такава ли е истината?
— Би било точно да се твърди.
— Освен това, докторе, не можете да твърдите, че е била ударена с бутилката, а не се е ударила с бутилката, така ли е? Нека да изясним нещо. Не знаете дали някой друг я е ударил с бутилката, или пък тя се е подхлъзнала и е ударила главата си в бутилката.
— Не съм сигурен, че това е вероятен сценарий. Става дума за много силен удар.
— Така ли, докторе? Фрактурата е била пред ухото й, нали? Точно в тънката част на черепа, нали?
— Да.
— Докторе, вярно ли е, или не е, че не можете да изключите вероятността госпожа Драйдън да е вървяла например по хлъзгав под въздействието на алкохола и на викодина, да се е спънала и да е ударила главата си в бутилката вино, която е носела?
— Ами, не, не мога напълно да отхвърля тази възможност.
— Между другото, докторе, когато казахте, че ударът е бил достатъчно силен, за да може тя да изгуби съзнание, струва ми се казахте, че не е задължително това да е станало.
— Вярно е.
— Значи след като се е наранила, тя е можела да се възстанови от зашеметяването и да изхвърли бутилката и счупеното стъкло, което е носела, в кофата за боклук, така ли е?
— Не мога напълно да го изключа.
— Когато казвате, че не можете напълно да го изключите, имате предвид, че не можете да го изключите, нали?
— Да. Не мога да го изключа.
— Добре. За момент да оставим бутилката и фрактурата и нека ви попитам дали сте открили по тялото на жертвата нещо, което да доказва, че някой я е бутнал под водата?
— Извинете?
— Други синини, следи от пръсти по раменете й? Тъкан под ноктите й? Други признаци за борба?
— Не. Нямаше нищо такова.
— Не е ли напълно в съответствие с медицинските данни възможността госпожа Драйдън да се е наранила сама и без да съзнава доколко сериозно е нараняването, да е влязла в горещата вана, да е припаднала и да се е удавила?
— Е, адвокат, според мен всеки с такова нараняване би потърсил лекарска помощ съвсем скоро, ако е в състояние да го направи. Раната е била доста болезнена.
— Какво е викодин, докторе?
— Лекарство, което се изписва с рецепта.
— А не е ли точно това рецептата, която би получил човек, ако е пострадал от много болезнена травма?
— Да.
— Благодаря ви. — Макар Джина да знаеше съвсем точно какъв ще бъде следващия й въпрос, тя спря за момент заради съдията и нарочно се намръщи, все едно беше объркана. Нетипично за него Страут показваше леки признаци на неудобство. Мърдаше на стола си, оправяше бифокалните си очила без рамки, наместваше яката си. Почти винаги беше толкова непогрешим и всички го смятаха за непогрешим, че рядко го подлагаха на такъв подробен разпит. И явно нежелан.
Джина забави темпото, сякаш се намираше пред съдебни заседатели. Не искаше да трупа доверие към себе си за сметка на този мил и явно много начетен възрастен господин. Макар да вярваше, че Карин Драйдън е била убита, тя трябваше категорично да изтъкне факта, че показанията на съдебния лекар на Сан Франциско по никакъв начин не доказват този факт.
— Добре, докторе — каза Джина, — по въпроса за трезвеността на жертвата в момента на смъртта й вие дадохте показания, че нивото на алкохол в кръвта й е било едно цяло и едно, така ли е?
— Да.
— При тези стойности според калифорнийските закони човек е пиян, нали?
— Всъщност определената от закона граница, след която човек се смята за пиян, не е ли малко по-ниска? Нула цяло и осем?
— Така е.
— Значи Карин Драйдън не просто е била пияна. Тя е била направо къркана.
— Възразявам!