Джина знаеше какво ще последва от страна на Джери Ейбрамс още преди да довърши последната си дума и се ядоса на себе си, задето си е позволила да се увлече. Не искаше нищо да попречи на плавния ритъм на разпита.
Съдия Тойнби изобщо не се замисли:
— Приема се.
Джина отново се обърна към Страут.
— Докторе, вече споменахте, че освен това жертвата е имала наркотик в кръвта си, така ли е? Употребата на алкохол не е ли противопоказна съвместно с употребата на викодин?
— Да.
— Защо е така?
— Защото и двете потискат централната нервна система.
— Какъв е резултатът, когато някой смеси викодин с алкохол?
— Зависи от дозата на всяко от веществата, но със сигурност апатия, потискане на дихателната дейност, вероятно крайно силна сънливост, отпуснатост на мускулите и на костите. — Той сви рамене. — Това може да предизвика множество проблеми, включително и спиране на сърдечната дейност.
— И понякога, докторе, такова съчетание може да е причина някой да се подхлъзне и да падне, нали?
— Да.
— Съгласно вашия огромен опит и без да имаме предвид Карин Драйдън, виждали ли сте смъртни случаи, които се дължат на употреба на много алкохол и наркотици в съчетание с гореща вана.
— Виждал съм.
— Можете ли да ни обясните?
— Разбира се. — Той се облегна на свидетелското си място, кръстоса крака и разказа накратко за опасността от злоупотребата с алкохол в съчетание с продължителен престой във вода с температура над четирийсет градуса — затруднено дишане, колапс на централната нервна система. Той завърши с думите:
— … но не това е убило жертвата в този случай. Тя се е удавила.
— Така твърдите вие, докторе. Но в този случай можете ли да твърдите със сигурност, че жертвата, която е била пияна и с толкова викодин в кръвта си, не е просто припаднала и не се е плъзнала под водата, където е починала?
— Не, не мога да го твърдя недвусмислено. Изобщо не мога да го твърдя.
Страут с мъка сдържаше лицето си безизразно. Беше подложен на най-добрия кръстосан разпит в кариерата си. Трябваше да отдаде на малката хитруша дължимото. Случаят си оставаше най-вероятно убийство, но показанията му бяха направили малко, за да го докажат.
Но както обичаше да казва, това беше предпочитаният от него проблем — проблемът на някой друг.
Отначало бойният план на Ейбрамс беше да използва Страут, за да установи факта на убийството и връзката между бутилката, фрактурата на черепа и удавянето. След това предвид възможността Джина да направи със Страут каквото беше направила, той призова лейтенант Ленард Фаро от клиничната лаборатория, за да установи произхода на бутилката, така наречената основа — каква е била, откъде идва, доколко е свързана със случая, и след това да се върне към тежката си артилерия относно мотива. Призова го на свидетелското място и бързо го разпита с кратки и конкретни въпроси.
Джина знаеше точно къде да уязви показанията му.
— Лейтенант Фаро, казахте, че сте намерили тази бутилка в кофата за смет в кухнята, нали?
— Да, госпожо.
— Взехте я, поставихте я в пликче за веществени доказателства, надписахте я и я изпратихте в полицейската лаборатория за анализ?
— Е, не беше точно така. Както казах по-рано, отнесох в лабораторията цялата торба с отпадъците и по мое нареждане служителите извадиха оттам бутилката и други нужни предмети.
— Под „нужни предмети“ имате предвид парчетата стъкло в същата кофа, нали?
— Да. Сравнихме ги с част от втора чаша за вино, която намерихме под горещата вана, и се оказа, че съвпадат.
— Разбирам. А намерихте ли отпечатъци по някоя от чашите? — Да.
— Намерихте ли отпечатъци на Стюарт Горман по някоя от двете чаши?
— Не, не намерихме.
— Установихте ли чии са отпечатъците?
— Не. Нямаше ги в базата данни.
След като извлече от тази тема всичко възможно, Джина продължи нататък.
— Така. Бутилката и парчетата от чашата са били в торбата за смет заедно, така ли е?
— Да. — Фаро явно не разбираше какво целят въпросите й, а това идеално устройваше Джина.
— Имаше ли още нещо в кофата за смет, сержант?
— Имате предвид още стъкло ли?
— Не. Имам предвид каквото и да е.
— Ами… разбира се. Нали е за боклук. Вътре имаше и други отпадъци.
Тонът и отношението му предизвикаха още тих смях от галерията. Опитваше се да изкара въпроса нелеп.
— А помолихте ли лабораторията да анализира и останалия боклук?
Зрителите в залата, вече донякъде настроени за драма от по-ранното представление на Джина със Страут, бяха слушали тихо и дори внимателно, но при този въпрос вълна от смях отново премина през галерията.