Тъй като сметна, че всички се смеят на Джина — и вероятно беше така — Фаро не успя да прикрие една бърза и самоуверена усмивка.
— Дали съм поискал от лабораторията си да анализира и останалия боклук?
— Да, това попитах.
— За какво? — той все още се опитваше да предизвика смях.
— Не знам — сви рамене Джина. — За улики?
Като осъзна, че дори въпросът на Джина да бе налудничав, тя го задаваше съвсем сериозно, Фаро се поизправи на мястото си.
— Бях заедно с лаборантите и наблюдавах, докато преглеждаха съдържанието на целия чувал. Взехме бутилката и останалите парчета стъкло, но нямаше нищо друго, което да заслужава внимание.
— Само боклук?
— Да, само боклук.
— Хм. Имаше ли отпечатъци по бутилката?
— Не. Беше избърсана.
— Искате да кажете, че някой е взел парче плат или друг материал и е избърсал повърхността, вероятно за да заличи намиращите се там улики, така ли?
— Да, точно така.
— Можете ли да различите предмет, по който просто няма използваеми отпечатъци, от друг, от който те са били умишлено изтрити?
— Да, можем. Обикновено по предмет като бутилка винаги има нещо, освен ако не е бил измит или избърсан. Прах, петна, частични отпечатъци, дори и ако тези частични следи не са достатъчни, за да разпознаем чии са. Това важи с особено голяма сила за стъклените повърхности, които са добра основа за отпечатъци от пръсти. Не открихме нищо подобно по бутилката. При отсъствие на свидетелства, че тя е била измита например, явно е била изтрита, преди да бъде пъхната в контейнера за смет.
— Но по нея все още е имало кръв, нали? Кръвта на Карин Драйдън? — Да.
— Значи изтриването не е било напълно успешно?
— Не. Микроскопични следи бяха останали по етикета. Който и да е изтрил бутилката, не е успял да ги отстрани напълно. Но трябва да ви кажа, че във всяко друго отношение се е справил чудесно.
— Нека ви попитам нещо, сержант. В плика с боклука имаше ли нещо, което може да е било използвано за изтриването на отпечатъците по бутилката? А вероятно и на кръвта на Карин?
— Какво например?
— Влажни кърпички, хартиени кърпички. Може би кърпа за съдове.
Фаро изглежда се обърка.
— Може и да е имало някакви хартиени кърпички, но по тях не е имало следи от кръв.
— Но помните да е имало конкретно такива кърпички?
Зад гърба й Ейбрамс възрази:
— Няма връзка, Ваша чест. Накъде води това?
— Мисля, че знам накъде води — отговори Тойнби. — Ще чуя само още няколко въпроса. Възражението се отхвърля. — След това изпъна показалеца си към Джина. — Казах само още няколко, госпожо Роук.
— Да, Ваша чест. — След това отново се обърна към Фаро. — Сержант, имаше ли в боклука хартиени кърпички?
— Не си спомням конкретно. Вероятно.
— Ако е така, те все още ще бъдат достъпни за анализ, нали?
— Не, както казах, бяха в боклука. След като го прегледахме, го оставихме там.
— Сержант, вие знаете, че можете да извлечете ДНК проба от хартиена повърхност като например тази на хартиените кърпички?
Фаро видя капана и се поколеба. Джина продължи:
— Значи ако някой наистина е използвал въпросната бутилка, за да удари госпожа Драйдън, а после същият човек е изтрил бутилката и едновременно с това е изтрил пръстовите си отпечатъци от бутилката, той може да е оставил следи от своето ДНК, така ли е?
— Да.
Изведнъж шегите на Фаро за боклука вече не бяха толкова смешни.
— Обаче вие нито запазихте, нито анализирахте тези материали, така ли?
Фаро стрелна поглед към Ейбрамс. Това беше засечка — той не беше събрал най-важните доказателства.
— Отговорете, сержант.
Нужна му беше почти половин минута, което е дълго и зловещо време в претъпкана съдебна зала, но накрая поклати глава и каза:
— Ами… не.
— Ако бяхте запазили боклука, както го наричате, и разполагахме с хартиените кърпички, с които е била избърсана бутилката, може би щяхме да разберем дали клиентът ми е човекът, който я е избърсал, нали?
— Възразявам. Догадки.
Така беше, но Джина не даваше и пет пари какво ще прецени съдията. Беше постигнала своето.
Още преди Джина да се обърне, за да се върне на мястото си, Тойнби удари с чукчето си и обяви обедна почивка. Застанала на мястото си пред свидетелската скамейка, Джина пропусна Фаро покрай себе си и се обърна, за да го види как разменя няколко вероятно не особено приятни думи с Джери Ейбрамс.
Изчака Фаро да излезе през преградата, след това импулсивно направи няколко крачки към масата на обвинението. Ейбрамс стоеше прав и с наведена глава подреждаше папките си, но след миг вдигна поглед.