Синди бе около трийсетгодишна. Нисичка и леко пълна, облечена със спретната тъмносиня пола и колосана бяла риза, тя въпреки това можеше да бъде наречена привлекателна. Средно дългата й къдрава черна коса обграждаше прелестно лице, което ставаше още по-прекрасно от сияйната и непринудена усмивка, от големите тъмни очи, които блестяха над съвършените й зъби, с които тя посрещна Уайът, когато той й се представи няколко минути преди това на работното й място малко по-надолу по коридора.
Синди обаче не се усмихваше, когато разбърка кафето си и каза:
— Такава ужасна загуба. Тя наистина беше един от най-добрите лекари и не го казвам само защото вече я няма. Нали разбирате, не се опитвам да бъда мила. Всички признаваха качествата на Карин още от самото начало. Трудно ми е да си представя, че подобно нещо може да се случи на човек като нея. Ей така изведнъж животът ти просто секва.
— Е, на Карин това не просто й се е случило.
— Да, допускам, че е така. — Тя отпи от кафето си. — И така, казахте, че работите за адвокатката на Стюарт. Това означава ли, че го смятате за виновен?
— Все още избягвам да разсъждавам, Синди. Опитваме се да разберем малко повече за живота на Карин. Смяташ ли, че е възможно Стюарт да я е убил?
Сепна се от директния въпрос.
— Не знам. Навсякъде за това говорят, нали разбирате. Както представят нещата, може и да е той.
— Познаваш ли Стюарт?
— Всъщност не — сви рамене тя. — Всъщност дори не помня да съм го поздравявала. Той не идваше често тук. Ако изобщо някога е идвал. Така че, не, не мога да кажа, че го познавам.
— А когато за пръв път научи за смъртта на Карин? Помниш ли какво си помисли най-напред?
— Просто не можех да повярвам, че е мъртва — поклати глава тя. — Реших, че трябва да е станала грешка. Но, разбира се, не беше така.
— А когато научи, че вероятно става дума за убийство?
— Не знам. Съжалявам. Струва ми се, че всъщност не съм мислела за нищо, освен че може да е влизане с взлом в къщата й или нещо подобно. А после започнаха да говорят за съпруга й.
— Значи не си имала причина да се съмняваш, че е бил Стюарт?
— Какво например?
— Ами например нещо, което се е случило тук, в болницата. Нещо, което може да си дочула, видяла или просто да си знаела. Двете с Карин бяхте ли приятелки?
— Извън работата ли? Не. Не мисля, че имаше много приятели извън работата.
— Добре, а тук? Колко време работи за нея?
— Четири години.
— Само за нея?
— Не само, но предимно. Грижех се за графика й.
— Добре ли се разбирахте?
— Наистина добре. Просто не се виждахме извън работата.
— И през цялото това време не си ли разказвахте лични неща?
— Понякога, струва ми се. Но не много. За дъщеря й и за сина ми от време на време.
— Какво за тях? Те познаваха ли се? Познават ли се?
— Синът ми е на седем години — широко се усмихна Синди. — Дъщеря й е на осемнайсет. Не се познават. Просто си говорехме като майки. Но освен това Карин беше много зает човек. Срещите й се нижеха една след друга — прас, прас, прас. След това влизаше в операция. Времето е пари, нали знаете.
— Тя ли казваше така?
Това предизвика друга усмивка, явно споменът не беше неприятен.
— Сигурно всеки ден.
Наполовина изпил кафето си, Уайът не разполагаше с нищо. Синди Делгадо явно приемаше света за чиста монета и не се интересуваше от клюки. Ако искаше да получи някаква полезна информация от нея, трябваше да я попритисне. Той бутна чашата си настрана и се наведе над масата.
— Синди, ще бъда честен с теб. Съпругът на Карин здравата е загазил. Той се кълне, че няма нищо общо със смъртта й и шефката ми му вярва. Тя подозира, че Карин е имала любовна връзка.
За няколко секунди лицето на Синди премина през най-различни изражения. Първоначално предположението — самата идея — явно я свари неподготвена. Живите й очи показаха най-напред изненада, след това объркване и накрая някаква решимост. Тя обаче се прикри добре и каза само:
— Защо шефката ти смята това?
Уайът сви рамене.
— Когато са я намерили, тя е била гола в горещата вана. Имало е две винени чаши. Карин е знаела, че Стюарт няма да се прибира тази нощ. Шефката ми смята, че е поканила някого.
— Искаш да кажеш, че този човек е дошъл и я е убил?
— Да, това е работната ни хипотеза. — Хънт снижи гласа си. — Синди, когато за пръв път ти споменах за това, ти се замисли за нещо. Прочетох го по лицето ти.
— Не, аз…
— Ако това ще те успокои, някои от колегите й смятат, че Карин се е срещала с някого. През последните няколко месеца. Забеляза ли някаква промяна в поведението на Карин или в начина, по който се е чувствала тогава?