Кафето на Синди беше на масата пред нея, тя се пресегна и бавно започна да го върти, вперила поглед в чашата, все едно е кристална топка. Без да поглежда Хънт, каза:
— Един ден отворих вратата на кабинета й, за да й дам някакви рентгенови снимки. Мислех, че е отишла в новата си клиника, иначе не бих нахълтала така. Както и да е, явно не ме беше чула да влизам, защото каза: „И аз те обичам“. След това затвори, обърна се и като ме видя, сякаш силно се стресна. Цялата пребледня и каза, че съм я уплашила до смърт, после избъбри някакво смутено извинение: „Беше Стюарт“. Аз се опитах да се пошегувам и подметнах: „Надявам се“. — Синди погледна право към Уайът. — Но сега си мисля, че може би не е бил Стюарт.
— И сега кой мислиш, че е бил?
Тя се замисли за момент, прехапала устни. Спря и каза:
— Но не, това би означавало… — След това обърканото изражение отново се върна в погледа й, когато го отправи насреща към Уайът.
— Това би означавало, че той я е убил.
— Не! Не съм казала това.
— Не го каза. Аз го казах. Синди, въпросът е твърде важен, за да увъртаме. За кого говориш?
— Не мога да си го представя. Искам да кажа, че Боб има семейство и…
— Боб Макафий? Мислех, че е разведен.
— Да, но има три деца. Все още е част от живота им. Не може да е убил никого.
— Хора с деца убиват всеки ден, Синди. Колко добре го познаваш?
— Разговаряли сме. Колкото познавам всички лекари тук, може би малко по-добре, защото идваше по-често във връзка с новата им клиника с Карин.
— Тук имаха ли възможност за срещи?
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид любовни срещи. Да имат връзка. Тук в болницата.
Може би Уайът прекалено бързаше, но тъй като Синди се притесняваше от неудобната тема, той не искаше да й дава време да се пита дали е редно да му отговаря. Тя не спираше да върти хартиената си чаша пред себе си и избягваше да погледне Хънт в очите.
— Ами… В тази сграда има много стаи с легла. Вие как смятате?
— Ти забеляза ли промяна в поведението на Карин през лятото!
— Малка може би. Но я отдавах предимно на напрежението покрай клиниката и наближаваше моментът изобретението й да получи одобрение от АХЛ — нали знаете за това?
Хънт кимна.
— Само че и двете неща отново се усложниха.
— Тя говореше ли за тях?
— Малко. През последните седмици беше доста напрегната, затова я попитах.
— И тя какво каза?
— Че били само делови проблеми. Сигурно просто прекалено се тревожела.
— Спомена ли нещо конкретно за Макафий?
— Не си спомням.
— А за доктор Пинкърт?
— Не.
— Какво „не“, Синди?
— Не, според мен нямаха лична връзка. С Боб може би. Но за Пинкърт съм категорична. — С тези думи Синди излезе от неловкия си транс. Спря да върти чашата си, погледна към часовника на стената и още веднъж провери часовника на китката си. — О, наистина трябва да се връщам на мястото си. — Избута стола си назад и понечи да се изправи.
— Може ли да ти задам само още един-два въпроса?
Тя се върна на мястото си с лека въздишка.
— Но само един-два. Става ли?
— Добре. Каза, че си се грижела за графика й. Това включваше само прегледите и операциите й ли?
— Предимно.
— Но знаеше и за другите й дейности, за да избегнеш припокриване на графика й, нали?
— Да, разбира се.
— Имаше ли друг човек, с когото Карин се срещаше редовно? Който присъстваше в живота й, ако щеш.
— Имате предвид цялата работа в южната част на полуострова?
В ПИ имаше един господин Блеър, президентът на компанията. И Кели, лаборантката й, а също и господин Форестър, нейният брокер. Знам, че го харесваше.
— Господин Форестър ли?
— Да, смяташе, че е наистина много готин. Шегуваше се с това. — Синди закри устата си с ръка. — Но може би не трябва да го казвам, нали? Нямам предвид, че е имала връзка с него. Просто смяташе, че е готин.
— Може и да е готин, но има непоклатимо алиби, така че няма защо да се притесняваш, че ще му създадеш неприятности. — Когато обаче Синди спомена за Кели Ръснак, Уайът реши, че й дължи малко информация в замяна на сведенията, които му даваше. — Новината не е добра, но вероятно трябва да ти я съобщя. Може вече да си чула, че миналата седмица асистентката на Карин Кели изглежда се е самоубила.
Младата жена зяпна с безизразен поглед. Този факт направо я срази.
— Няма явна връзка с Карин — продължи Уайът, — поне засега не знаем за такава. Но ако не друго, съвпадението е доста голямо.