Но не беше така. Красотата очевидно продължаваше да бъде в очите на гледащия. Уайът нямаше как да не забележи голямата снимка в рамка на лекаря и на съпругата му, която дори на пръв поглед изглеждаше прелестна азиатка. До тази официална сватбена снимка имаше още една снимка в рамка на жена му. Тя имаше изключително красиво лице като на модел. Над бюрото на окачена на стената по-наскоро направена професионална снимка се виждаха лекарят, жена му и четирите му деца — две момчета и две момичета. На корковата дъска на стената имаше колаж от около петдесет моментни снимки, забодени с карфици — още сцени от семейния живот и всички бяха усмихнати, здрави и щастливи.
— Имате прекрасно семейство — отбеляза Уайът.
— Благодаря ви. Това е най-голямата ми радост. — Той проследи погледа на Уайът до снимките и го остави да им се полюбува за момент. След това сериозно се обърна към него с лека въздишка и му напомни:
— Така, за Карин.
— Добре. Да започнем с клиниката. Допускам, че вече не участвате там.
— Така изглежда. Трябваше им капиталът ми, но сега Боб Макафий не се нуждае от него.
— Как се чувствате в това отношение?
— Разочарован съм, разбира се. Мисля, че известността, на която щеше да се радва Карин заради изобретяването на ставата на Драйдън, щеше да бъде мощно маркетингово средство за клиниката. Затова смятах предложението за страхотна възможност. Но ще има и други. Като цяло случилото се беше поучително. Ако доктор Макафий се справя добре, може някой ден самият аз да отворя собствена клиника, а опитът ми ще ми помогне да го направя.
— Значи не таите лоши чувства?
— Не, всъщност не. Поне аз нямам лоши чувства. Беше делово решение.
— Добре. Имате ли нещо против да ви попитам какви бяха отношенията ви с Карин?
Малка и търпелива усмивка.
— Искате да кажете дали съм я убил? — Лекарят вдигна ръка, за да възпре реакцията на Уайът. — Няма проблем. Явно ако Стюарт не го е направил, вие се опитвате да откриете кой друг може да е. Затова ви отговарям, че много харесвах Карин и я уважавах като лекар. Може би не знаете, но вече казах на полицията, че в нощта на убийството й си бях у дома. Двамата със съпругата ми сме пристрастени към кино шедьоврите. В неделя вечер. От девет до единайсет. Никога не ги пропускаме. Особено „Пансион Джерико“. Разбира се, това не означава, че не мога да пропусна една вечер. — Той метна бърз поглед към снимката на жена си. — Съзнавам, че остава и времето след единайсет. Казах на полицията, че с радост ще се подложа и на тест с детектор на лъжата, ако им е нужен, но на следващия ден, в понеделник, имах две операции и трябваше да съм свеж и отпочинал за тях, така че имах нужда от сън и точно това направих.
Уайът не смяташе, че ще има нужда от детектор на лъжата. Имплицитно вярваше на Пинкърт. Но оставаха още няколко въпроса.
— Докторе, нека ви попитам нещо. Забелязали ли сте признаци, че Карин има връзка с някой друг освен със съпруга си?
— Това предполага, че е имала връзка със съпруга си.
— Така е. Не е ли вярно?
— Поне не каквато има между мен и съпругата ми.
— Откъде знаете?
— Човек долавя тези неща. Той е доста известен специалист по риболова на муха, а преди няколко години Мей Ли ми подари въдица за Коледа, затова попитах Карин дали не бих могъл да поговоря с него, за да вземам уроци, или поне как да започна, такива неща.
— И тя какво ви отговори?
— Точно това беше най-странното. Просто ме гледа дълго, като че ли не разбираше за какво говоря, а накрая само сви рамене и отговори, че може да ми даде имейл адреса му. И толкова. — Торсът му се надигна, когато си пое въздух. — Искам да кажа, че бях доста въодушевен от идеята, и от опит знам, че обикновено, когато някой прояви интерес към специалността или професията на съпруга ти, ти също проявяваш известно въодушевление. Искам да кажа, че когато хората идват при мен заради картините на Мей Ли — тя изработва невероятни японски гравюри, — ами… аз се ангажирам. Само че при Карин и Стюарт… всъщност при нея нямаше нищо подобно. Все едно тя не искаше да й напомнят, че той е част от живота й. Стори ми се много странно.
— Така, но според вас тя имаше ли връзка с друг?
Усмивката на Пинкърт се стори тъжна на Уайът.
— Наистина не мога да кажа. Никога не съм я виждал извън лекарската ни среда, а там тя се държеше строго професионално. А извън работата аз прекарвам времето си или с родителите си, или със семейството си. За мен е предостатъчно. Така че не забелязвам личните драми, които може би се разиграват пред очите ми. Мей Ли ми се подиграва, задето съм такъв наивник, но какво да направя. Такъв съм си.