— Не бих се притеснявал заради това — увери го Уайът. — На мен ми се струва нормално.
— Ами щастлив съм — каза Пинкърт и огромната му, печално грозна уста се разтегли във весела усмивка. — А щастието, струва ми се, е разковничето. Не сте ли съгласен?
— От вашата уста в божиите уши — отвърна Хънт.
Час по-късно Уайът Хънт беше в Норт Бийч. Офисът на Джед Конли беше на Пауъл, точно между Стоктън и Грант, съвсем близо до „Мусис“ — един от любимите ресторанти на всички. Тъй като следващата му спирка беше при Конли, той се възползва от възможността да похапне истински обяд в един от най-хубавите барове в града. Поръча си обикновен бъргър „Мусис“, който по нищо не приличаше на сандвич в местна закусвалня и имаше прясно смляна говежда кайма, печена с мескит — страхотна рядкост въпреки санитарните инспектори и техните прословути предупреждения за ешерихия коли, — върху прясно изпечена питка от квасено тесто, с маруля, домати и лук (по желание печени) и с туршия, която се приготвяше на място.
Заситен, Уайът отново излезе на дъжда и зави наляво. После отново зави наляво, повървя половин пресечка и стигна до фасадата на една сграда, чийто надпис оповестяваше, че тук се намират офисите на съветника от тринайсети избирателен район на Калифорния.
Вътре дълъг плот от едната стена до другата разделяше на две добре осветен офис. Две врати в дъното подсказваха за наличието на няколко частни помещения или пък на едно голямо. На стената се открояваше голям плакат със засмяното лице на Джед Конли. Той беше ограден от по-малки снимки в рамки на съветника, който позираше с поне по един представител от всяка демографска група в Сан Франциско. Уайът нямаше как да не забележи, че поради тази причина стената беше доста населена. На отсрещната стена имаше огромна карта на града и официална снимка в рамка на Арнолд, което се стори доста непоследователно на Уайът, тъй като губернаторът беше републиканец.
— С какво мога да ви помогна?
Една мила на вид достолепна жена на около петдесет и пет години се бе надигнала от мястото си зад едно от двете бюра с компютри. Другото бюро беше празно — имаше само телефон и компютър. Жената като че ли беше единственият човек тук, което учуди Уайът, докато не си даде сметка, че главният офис на Конли е в Сакраменто. Това беше просто дъщерен офис, който той използваше като местна база. На свой ред този факт му подсказа една идея и уводни думи, защото ако просто влезеше и оповестеше, че иска да установи алибито на Конли във връзка с дело за убийство, вероятно нямаше да се радва на сериозно сътрудничество.
— Ами, всъщност не знам — започна той със стеснително и колебливо ръкостискане. — Казвам се Уайът и съм докторант по политология от държавния университет на Сан Франциско. Пиша доклад за… Сигурно сте чували за книгата на Уилям Джеймс „Разновидностите на религиозния опит"?
Жената го погледна отегчено.
— Извинете, но всъщност не съм. Това е офисът на съветник Конли. Може би сте търсели епархията?
— Не, не мисля. Знам, че това е офисът на господин Конли. Няма нищо, че не сте чували за Уилям Джеймс — каза Уайът. — Споменах го само защото смятам докладът ми да е озаглавен „Разновидностите на политическия опит". Нали виждате, не е съвсем глупаво.
— Не, не ми звучи глупаво. Всъщност звучи доста интересно.
— Е, още не знам. Надявам се да е така. Реших да дойда тук и да поговоря с някой от тази сфера, така да се каже, за да видя дали няма да открия добро начало. Нали не сте заета? Не бих искал да ви притеснявам.
Жената демонстративно надникна през рамото на Уайът, след това се обърна в двете посоки и после му се усмихна.
— Мисля, че ще успея да ви вмъкна в графика си — каза тя. — Казвам се Маги Квит. Иска ми се да беше Квитс, но не е. Просто Маги Квит. Когато излизах с Джак, съпругът ми, казвах на приятелките си: "Излизам с него, за да сме квит". И стана една… сега наистина сме квит. Тогава дори не подозирах. — Тя поклати глава. — Както и да е — протегна ръка жената, — Маги.
— Уайът.
— Вече го казахте.
— Само за да знаете, че нищо не се е променило — засмя се той. Вече бяха приятели. — Както и да е, надявах се да успея да получа сведения за нещата, с които се занимава господин Конли, да кажем, през един най-обикновен месец. Като събиране на средства, срещи с групи, всъщност всичко.