Само че Джина искаше да е готова за нападение, ако някоя от тези слабости успееше да се промъкне и на процеса. Както стояха нещата в момента, позицията на обвинението май можеше да разчита само на показанията на Бетани Робли. Като цяло това успокояваше Джина — Бетани не беше виждала Стюарт през онази нощ и което беше още по-хубаво, не твърдеше, че го е виждала. Така че всичко се свеждаше до колата, а според онова, което Джина беше видяла в папката с уликите срещу Стюарт, изобщо нищо не се споменаваше за личния номер на Стюарт „Бари“.
Уайът Хънт позвъни на мобилния телефон на Джина, за да й разкаже за проведените сутринта разговори, малко след като тя излезе от Съдебната палата под дъжда и явно незабавното прилагане на план Б, което Джина възнамеряваше да предприеме, щеше да почака. Това беше шансът й да отиде в южната част на полуострова и лично да се срещне с Уилям Блеър и тя нямаше да го пропусне.
Затова Хънт я взе от входа на Съдебната палата със своя миникупър малко след три часа и докато завиваха край Палатата и се насочваха към южната магистрала, той каза:
— Мислех, че изслушването ще продължи цял ден. Какво стана?
— Хаос. — Тя му разказа накратко. — Никога не съм виждала нищо подобно.
Уайът се включи в движението на магистралата и с удоволствие изслуша разказа й. Подобно на повечето си колеги от областта на наказателното правосъдие Хънт бе установил, че съчувствието му към нещастието на някого — на Стюарт, на Бетани, на Джул — обикновено бива заглушено от чистата наслада от този театър на абсурда.
— Иска ми се да бях там. С бастун значи?
— Голям стар бастун. — В ретроспекция Джина започваше да вижда смешното в цялото положение. — Скоро ще трябва да снабдят Палатата с детектори за бастуни.
— Представям си го — съгласи се Хънт. — Първо нищо метално, после никакви мобилни телефони с камери, а сега и никакви бастуни. На бас, че после идва ред на обувките. Уайът заговори с глас като на говорител: — Очаквайте скоро голата съдебна зала. По съображение за сигурност трябва да оставите дрехите си на входа.
— А хората си мислят, че съдебните процеси и сега са грозни.
Продължиха да пътуват в дружелюбно мълчание. Чистачките на предното стъкло се мятаха шумно, а ръмежът скоро се превърна в истински дъжд. След минута Уайът погледна към нея.
— Девин успя ли да говори преди края?
— Да, но ми се струва, че сега му се иска да не бе говорил. Версията му за нещата тръгна добре, но беше изсмукана от пръстите.
— И аз му го казах.
— Трябвало е да те послуша.
— Винаги е така, но той рядко го прави. Наистина е трагично. Трябва да намина през тях и да го подкача.
— На твое място бих изчакала няколко дни, Уайът — поклати глава Джина. — Сериозно ти казвам. Нещата бяха зле. Поне за него. — След известно колебание тя попита: — Е, как мина твоята сутрин?
— Добре. Макафий остава в играта. И макар че Майк Пинкърт има почти същото алиби като Макафий — бил е в леглото, само че жена му е била до него. Аз му вярвам. Освен ако инстинктът ми за нищо не става, той е извън играта.
— Не вярваш ли на Макафий?
— Не напълно. И все още неговият мотив ми допада повече от мотива на всеки друг. Изпратил съм хората си да поговорят със съседите в жилищната му сграда тази вечер, за да проверят дали някой не го е видял да се прибира към единайсет. Вече ти казах, че Пинкърт е извън състезанието. И докато все още сме на темата, същото важи и за твоя господин Конли.
— Той не е моят господин Конли, Уайът. Той е господин Конли на всички, а може би дори скоро ще бъде и сенатор Конли. Има ли си алиби?
— Бил е на мероприятие за набиране на средства на Грийн Пийс в яхтклуба заедно с още около петстотин човека. Освен ако си няма двойник. Някои политици имат, нали знаеш?
Още една мисъл, която се стори смешна на Джина.
— Не и Джед, според мен той няма. Знаеш ли накъде пътуваме сега?
— Към ПИ, нали? — посочи той към екрана на компютър си на таблото. — Включих навигационната система, преди да те взема.
— Разбира се, как иначе — каза Джина.
— Целта ни е да ви доставяме удоволствие — кимна Хънт.
Бил Блеър го нямаше и Джина сметна това за показателно само по себе си.
Но след това Уайът каза на секретарката му:
— Жалко, защото госпожа Роук искаше да му зададе няколко въпроса във връзка с Кели Ръснак. Кели трябваше да бъде свидетелка на госпожа Роук по делото за убийството на Карин Драйдън. Както и да е, тя се надяваше да не се шуми много около посещението й и просто да даде на господин Блеър възможност да отговори на няколко въпроса. Но след като не е в кабинета си, явно ще трябва да отправим въпросите си към Джеф. Джеф Елиът от вестник „Кроникъл“. За да видим дали той няма да намери отговорите. Така че, след като господин Блеър не е тук, ще трябва да прочете утрешния вестник и да отговори на него.