— Дори не знам през коя нощ е била убита Карин.
— В неделя преди две седмици — услужливо се обади Уайът.
Блеър присви очичките си, а мускулите на бузите му непрекъснато работеха.
— Много отдавна е — каза той. — Не знам какво съм правил преди три седмици в неделя през нощта. Сигурен съм обаче, че каквото и да е било, не съм удавил една от отдавнашните си звезди. — Той рязко бутна стола си назад и се изправи. — Боя се, че срещата ни трябва да приключи.
— Въпросът няма да отшуми — каза Джина.
Само че Блеър не се трогна. В безопасност зад бюрото си, той стоеше едва ли не мирно.
— Нямам какво повече да ви кажа. И не искам да идвате отново в сградата, защото ще наредя да ви изгонят. Дрънкайте абсурдите си в съдебната зала, където хората са длъжни да ви търпят. И докато сме още на темата, може да прегледате законите за клевета, преди да продължите да разпространявате злонамерени лъжи.
33
Уайът остави Джина в кабинета й на Сътър Стрийт. Дъждът ги забави и те се върнаха едва в пет без петнайсет. Денят беше дълъг и изтощителен. Наистина ли едва тази сутрин бе научила за смъртта на Кели Ръснак? И беше ходила на джогинг с Хънт? Струваше й се невъзможно.
Докато Джина се качваше по стълбите към втория етаж на кантората (бяха разширили първия етаж, за да поеме повече стажанти и нов компютърен отдел), внезапно я заля вълна от изтощение. Всъщност спря няколко стъпала преди най-горното и пусна куфарчето си на пода, борейки се с мисълта дали просто да не се обърне, да не вземе такси до къщи и може би дори да дремне малко преди да напише или да продиктува на диктофона неизбежното обобщение на изслушването през този ден. А след това, разбира се, щеше отново да прегледа папката с уликите, за да се увери, че нищо не й е убягнало през този наситен със събития ден.
Освен това трябваше отново да хвърли поглед на показанията на Бетани Робли, за да е готова за кръстосания разпит на следващия ден. Поне се надяваше да е на следващия ден — възможно бе нападението над Стюарт от страна на Клеър Робли в съдебната зала да има и друг отзвук, различен от този, който очакваше, и тя трябваше да бъде готова и за това.
След което реши да провери колко сериозно е ранен Стюарт. И да се увери, че е получила последните новини от Уайът, след като той и екипът му разпитат хората за алибито на Макафий. А после не биваше да забрави да се обади на Дон Форестър, когото бе призовала заедно с Кели, за да потвърди обяснението на Стюарт защо бе „офейкал“ на полуострова.
И може би плавно да премине от показанията на Форестър към някои от проблемите на ПИ. А след това…
Спря се, защото си даде сметка, че вече не се владее. Трябваше да се съсредоточи върху главното. В мига, в който умът започна да си почива — дори докато Джина стоеше на стълбите, — още половин дузина други идеи, задължения и отговорности нахлуха в съзнанието й. Може би щеше да успее да поспи няколко часа преди да съмне, само това можеше да си позволи.
Взе куфарчето си и изкачи стълбите догоре.
Но само за да бъде посрещната от Филис.
— А, госпожо Роук. — В изолирания и лишен от хумор свят на секретарката на една адвокатска кантора адвокатите нямаха малки имена. — Господин Фаръл искаше да ви види веднага щом се появите. Във връзка със случая Горман. Да му кажа ли, че се качвате?
Джина погледна през фоайето към стълбите за горния етаж. Както беше изтощена, тези десетина стъпала й се сториха непреодолими като последните метри от изкачването на Уитни, на Шаста или на Килиманджаро, които до един бе изкачила през последните три години. Но какво да се прави — Уес искаше да я види във връзка с делото й. Въпреки това още не можеше да помръдне и да започне да изкачва стълбите. Филис прочете мислите й и се прокашля в отговор.
— Ако няма да ви трябва там горе, може да оставите куфарчето си при мен а рецепцията. Ще го наглеждам.
Куфарчето на Джина, специално предназначено за адвокати по време на процес или на други съдебни дела, беше дебело около трийсетина сантиметра и беше натъпкано с материали по делото, с правни книги, с папките й, с копия на всички улики, със записите от разпитите на Уайът Хънт и с всякакви други боклуци, които бе събрала по време на разследването, и тежеше повече от дванайсет килограма. След като щеше да е принудена да предприеме изкачването до бърлогата на Фаръл, можеше поне да го направи без допълнителен товар.
Усмихна се слабо, остави куфарчето и го побутна зад бюрото на рецепцията.
— Благодаря ти, Филис. Добро предложение.
Отривисто кимване.
— Ще му кажа, че се качвате.