— Всъщност — не успя да прикрие гордостта от гласа си Джина, — и аз довърших книгата си. Сигурно не е добра, но поне стигнах до края.
— Това е най-трудното. А сега се върни и поправи всичко, което не ти харесва.
— И това е, така ли? — засмя се Джина.
— До голяма степен. Обзалагам се, че надали ще има много неща за поправяне. Не и ако си се справила със сцените в съда като по време на моето изслушване.
— Много мило, че го казваш, но ще видим. Както и да е, исках само да се отбия, да се уверя, че си добре, и да те поздравя. Много се радвам за теб. Заслужаваш малко спокойствие.
— И единствената причина да го имам си ти. Не мисли, че не си давам сметка.
Джина сведе поглед към някогашния си клиент. Протегна се и го докосна по рамото.
— Пази се, Стюарт. Не се набърквай в неприятности.
— Не се тревожи — отговори той. — Това е новият ми девиз.
Джина започна бързата обиколка край езерото малко след обяд и сега, когато зърна лагера си, слънцето тъкмо щеше да залезе зад планината. Критикът й все още стоеше, където го бе оставила три часа по-рано, а купчината листове до него бе признак за обиграното й око, че сигурно наближава края.
В никакъв случай нямаше да го прекъсне сега, затова се отклони от пътеката и се спусна към езерото. Няколко минути стоя неподвижна на брега, попиваше красотата край себе си и нито за миг не се умори от способността на природната прелест да я освежава и да й вдъхва сили. След това седна на една скала, развърза връзките на обувките си и свали туристическите си боти и чорапите. Разгорещена и запотена, Джина разкопча ризата си, пусна я на земята заедно с късите панталони и свали бельото си.
Първите няколко крачки в студената вода й подействаха като шок, както винаги, но тя прекоси плитчината, идиотски ухилена, докато не стигна достатъчно дълбоко място, за да се гмурне. Остана под водата с отворени очи, колкото успя да издържи, изтласка водата зад тялото си със силни и широки движения, като се плъзна над водните растения с надеждата да види някоя пъстърва.
Когато отново излезе на повърхността, няколко минути гази във водата, отново попивайки с очи прелестния пейзаж. Температурата на водата обаче не беше повече от десет градуса и понеже не можеше да остане дълго, Джина отново се гмурна и пое към брега. Когато стигна до място, където знаеше, че може да стъпи на дъното, тя спря и се показа на повърхността.
Той стоеше на брега с изписаните от нея листове.
— Страхотна е — каза.
— Наистина ли мислиш така? — приближи се към него тя. — Искам да ми кажеш истината.
— Току-що ти казах истината. Фантастична е. Просто не можех да спря. Наистина е добра, Джина. Сериозно.
Вече беше излязла от водата и стоеше пред него.
— Нали не го казваш само защото се надяваш да ти позволя да ме целунеш?
— Ще свърши ли работа?
— Не. Щях да позная, ако лъжеш.
— Но аз не лъжа.
— Ами в такъв случай, Уайът Хънт, можеш да ме целунеш.