Уединение без самота. Точно така се чувстваше тя, когато се качеше в планините.
Погледът й обхвана познатия терен на всекидневната. Непосредствено след смъртта на Дейвид имаше чувството, че той сякаш се бе запечатал във всеки предмет тук — в книгите, в креслото му, разбира се, в барчето и в чашите там, в двойното канапе — и връзката му с тези неща бе направила самотата й почти непоносима.
Горе в пустошта нямаше какво да й напомни за онова, което бе отминало. Времето, което тя прекарваше далеч от всичко, намаляваше болезненото им влияние върху нея, докато накрая тя не осъзна, че способността им да й причиняват страдание вече е изчезнала.
Бе имала нужда от пустошта, за да стигне дотук. Бе имала нужда от дългите дни на пешеходни преходи и от дълбоките празни нощи заради тяхното уединение, което сякаш снемаше товара на самотата, предизвикан от всички тези познати неща в града.
Джина стана и отиде в кухнята, извади една визитка от чантата си и взе телефонната слушалка, с надеждата може би да поговори със Стюарт и да го попита как е разбрал всичко това. Какво му се бе случило, за да го тласне навън? Как, питаше се тя, бяха прекарали заедно по-голямата част от следобеда и не се бяха докоснали до тази тема?
Но докато набираше телефонния номер, тя се спря и остави обратно слушалката. Спомни си, че той смята да прекара вечерта с дъщеря си и да опита да проумее това, което ги бе сполетяло. Ако му се обадеше сега, щеше да се натрапи.
Когато се върна във всекидневната, тя отново седна в креслото си, придърпа книгата към себе си и я отвори на същото място. В този момент звънна телефонът.
— Джина Роук, моля.
— На телефона.
— Девин Джул. Надявам се да нямаш нищо против, че ти се обаждам вкъщи.
— Нямаше да ти дам номера си, ако имах. Обаче ти много работиш, инспекторе. Разбирам, че си получил съобщението ми за Стюарт Горман.
— Получих го. — Той се поколеба. — Доста бързо го взе на борда като свой клиент. Искам да кажа след обяда ни днес.
Беше незаслужен упрек, но Джина си помисли, че е трябвало да го очаква. Във всеки случай, не смяташе да удостои неизреченото обвинение, че се е обадила на Стюарт в резултат на казаното от Джул в ресторанта на Лу Гърка. Изобщо не му се беше обаждала, но смяташе да остави Джул да си мисли, каквото иска, тъй като той така или иначе щеше да направи точно това.
— Да — каза тя. — В този случай звездите се подредиха точно както трябва. Предполагам, че се обаждаш, за да си уговорим среща?
— Да, ще искам да говоря с него. Съвсем скоро.
— Смятат ли го за заподозрян?
— На този етап го смятам за важно лице.
— Нали знаеш за алибито му?
— Да, знам какво каза той.
— И не му вярваш?
— Бих искал да прегледаме някои подробности, които е посочил, това е.
— Той естествено все още е разстроен. Ако ми кажеш какво искаш да разбереш, с удоволствие ще взема сведенията вместо теб.
Джул почти се усмихна.
— Мисля, че по-скоро бих искал да ги получа от самия него.
— Не искаш ли да ми подскажеш малко за какво става въпрос?
— Просто искам да се уверя, че разбирам нещата правилно. Да попълня пропуските.
Това прозвуча застрашително на Джина. До този момент не бе подозирала, че е имало някакви пропуски.
Джина знаеше колко е опасно Стюарт отново да говори с полицията. Ако кажеше каквото не трябва или може би дори каквото трябва, но не както трябва, тя щеше да го гледа как напуска кабинета й с белезници. Знаеше, че много от колегите й биха се ужасили при мисълта, че е позволила клиентът й да разговаря с полицейските власти отново. Въпреки това се надяваше, че може да отклони разследването, може би дори напълно да избегне ареста, ако продължат да съдействат на полицията. Джул вече разполагаше с най-опасните части на запис, а и тя щеше да бъде там, ако нещата загрубеят. Това бе премерен риск и Джина прецени, че трябва да опита.
— Мога да му се обадя и да се уговорим нещо за утре в моя кабинет. Да речем в десет часа, ако не ти се обадя отново.
— Мислех си, че двамата може би ще предпочетете да дойдете в Палатата и да поговорим там.
Джина застана нащрек. Съдебната палата означаваше неприветлива и заплашителна стая за разпити близо до отдел „Убийства“, снабдена и с апаратура за аудио- и видеозапис. В този случай протоколът и стратегията изискваха тя да запази спокойствие.
— Мисля, че всички ще се чувстваме по-добре в моя кабинет, инспекторе — каза тя. — Разбира се, ако искаш, можеш да запишеш разговора на касета. Или дори на видеокасета, при условие че незабавно получа копие. Нямаш намерение да арестуваш господин Горман, надявам се?