— Не, не съм поискал заповед.
— И двамата знаем, че не ти е необходима заповед, за да го арестуваш. Въпросът ми е, възнамеряваш ли да го направиш или не?
— Опитвам се да не се ангажирам с крайно становище. Трябва да говоря с клиента ти и искам всичко да е по правилата и записано, което означава и ти да си с нас. В десет часа е чудесно. В твоя кабинет. Ако не ми се обадиш пак.
— Добре. Ще се видим там.
9
Поставил порцелановата чинийка върху ръкохватката на стола си в кабинета на Дизмъс Харди, Уайът Хънт се облегна удобно и отпи от току-що приготвеното кафе. Беше вторник сутринта, около половин час преди официалното начало на работното време на канторите. Въпреки това десетина или повече служители вече бяха започнали работния си ден. Вратата на кантората на Харди беше отворена и от фоайето се чуваше звънене на телефони, бръмчене на ксерокс машини, откъслечни разговори.
Чакаха Джина. Харди наля и в собствената си чаша и се обърна към Хънт.
— Значи, когато си говорил с Джул, не си издал, че работиш за нас?
— Мисля, че не е ставало въпрос конкретно за това. — Хънт отпи отново и се ухили. — Той ме попита дали съм виждал Джина и аз му отговорих, че не съм я виждал след обяда, което формално погледнато е вярно. Не съм виновен, че не попита дали съм говорил с нея. А и изглежда беше в добро настроение — беше се занимавал с Горман цял ден и не бе имал с кого да поговори. Това ще те порази, но изглежда на жена му понякога малко й писва от полицейски приказки вкъщи.
— Как е възможно подобно нещо?
— Знам — каза Хънт. — Странно, но ето на. Както и да е, той много искаше да разкаже на някого за всичко, което бе открил, и се случи така, че аз се обадих.
— Щастлива възможност за добрите.
— Това си помислих и аз. Може би не чак толкова щастлива за клиента обаче, освен ако смяташ един очевидец за щастлива възможност.
— Понякога може да бъде.
— Почти съм сигурен, че това не е един от тези случаи, Диз. — Хънт погледна към вратата. — А, ето я и дамата, заради която сме се събрали.
Джина спря на входа.
— Извинявайте за закъснението. В момента отстранявам грешките от това, което може да стане ново работно разписание.
Харди погледна часовника си.
— Моят показва точно осем часа, така че си на минутата.
— Искаш ли кафе?
— Както хищникът иска мрака.
Харди я погледна и каза:
— Значи черно и без захар?
— Извинявай — каза Джина, — четох книга на клиента си. Прихващам от стила. Със захар, ако обичаш.
— Как ти се струва той? — попита Хънт. — Имам предвид като писател.
— Става. Казва някои хубави неща. Снощи ме държа будна до полунощ.
— Значи е можело да ти се обадя след разговора си с Джул — отбеляза Хънт.
Харди й подаде една чаша и Джина се обърна към Уайът:
— Значи си се свързал с него? Какво ти каза?
— Тъкмо разправях на Диз. Той смята, че разполага с достатъчно улики.
— По случая на Стюарт? Как е успял да избегне алибито?
— Уайът тъкмо ми разказваше за някакъв свидетел — обади се Харди.
Джина се отпусна тежко на един стол.
— На какво? На убийството? Стюарт не може да я е убил. Не е бил там.
— Е, това може да е под въпрос — отбеляза Хънт, постави чашата си върху чинийката и се приведе напред. — Изглежда едно момиче от квартала — живее точно от другата страна на улицата, приятелка на дъщеря му — го е видяла да се прибира в гаражи си в неделя вечер. И после да излиза няколко часа по-късно.
— Видяла го е?
— Така казва Джул. Видяла колата му.
— Кое в крайна сметка? Него или колата?
Уайът прехвърли с поглед въпроса към Харди, който каза:
— Кой друг може да е бил в колата му, Джина? — И продължи: — В неговия разказ не се споменава някой друг да е карал колата му, нали?
Джина се отпусна в стола си и възкликна:
— По дяволите!
— Точно така — съгласи се Хънт. — А освен това има и няколко други неща, за които Девин един вид искаше да се похвали.
— Слушам те — каза Джина.
— Две обаждания за нарушаване на обществения ред в дома му.
— Две?
Хънт кимна.
— Едно през това лято и когато Джул проверил в компютъра, се натъкнал на още едно попадение от преди около пет години. Новият ти клиент е бил арестуван при това второто.
— Той ми каза, че никога не са прибягвали до физически действия. Специално го попитах.