— Изморен ли си? — попита тя. — Изглеждаш изморен.
Раменете му се повдигнаха, сякаш въпросът беше смешен. В очите му обаче нямаше веселие.
— Ако си взема една седмица и спя денонощно, пак няма да е достатъчно. Но това не изглежда много вероятно, нали? Не и с инспектор Джул на път за насам.
— Не, не особено. Искаш ли кафе?
— Вече изпих три чаши — поклати глава той. — Още малко и ще се отнеса. Пък и не е нещо, за което кафето може да ми помогне.
Смятайки, че това може да е някакво начало, може би дори признание, Джина каза:
— Какво е тогава?
Той въздъхна тежко и поклати глава — самото отчаяние.
— Ким — отговори. — Дъщеря ми. Дъщеря ни. — Срещна погледа на Джина. — Имаш ли деца?
— Не.
— Тогава недей.
Джина се подсмихна мрачно.
— Малко е късно. Във всеки случай, въпросът не е на дневен ред и не ме притеснява. Тя го приема доста тежко, нали?
Стюарт щипна носа си.
— Не знам какво да правя с нея. Не знам какво да правя. — Вдигна поглед и каза: — Случилото се я изкара извън релси. — Още една въздишка. — Двете с Карин имаха някои разногласия, които не бяха разрешили, а сега никога няма да ги разрешат. Когато Ким замина в колежа, нещата между тях не бяха наред. Това не я улеснява сега.
— Да, сигурно. Къде е тя сега?
— Оставих я в хотела. Плака цяла нощ и най-накрая заспа някъде около шест сутринта, затова реших просто да я оставя да спи. Нека да е добре поне няколко часа. — Той се поколеба. — Дебра намина рано за всеки случай и каза, че ще остане, докато Ким се събуди. Ще бъде с нея. Но това убива Ким. Не знам какво ще прави. Не знам какво ще правя аз с нея.
Джина реши да го върне в действителността.
— Стюарт — поде тя, — каза ли й, че си под подозрение?
Не би могъл да изглежда по-поразен, дори да го бе зашлевила, но бързо се съвзе.
— След като ти ми се обади снощи, й казах, че днес имам среща с теб, за да говорим с ченгетата. Дотолкова знае. Което не е много. Днес трябва да свърши, нали?
Джина се изкуши да го попита дали не се шегува с нея, но продължи сериозно:
— Честно казано, не, Стюарт. Не мисля, че всичко ще свърши днес. Направили са някои разкрития.
10
— Бетани е казала, че ме е видяла? Как е възможно?
— Казва, че е видяла колата ти.
— Видяла ме е да влизам в гаража ли?
— Да. И след това да тръгваш отново няколко часа по-късно.
— В такъв случай е видяла убиеца на Карин да идва и да си тръгва.
— Сигурно точно това е допуснал и инспектор Джул. Човекът е бил с твоята кола.
— Не, не е. Не е възможно.
Дълбоко в себе си Джина се окуражи от безусловното отричане. Стюарт или беше невероятно добър лъжец, или казваше истината.
— Добре, да оставим за момент колата и да поговорим за твърдението ти, че двамата със съпругата ти никога не сте се карали и по-специално, че ти никога не си я удрял.
— Добре. — Стюарт се бе наклонил напред на дивана и кръвта бе нахлула в лицето му. — Какво точно не ти е ясно?
— Мисля, че не разбирам обаждането в полицията за нарушаване на обществения ред през лятото.
— И това ли са открили вече? — смръщи се Стюарт.
— Това е един от въпросите. Другият е какво обяснение ще ми дадеш ти. А що се отнася до факта, че вече са разбрали, вчера те предупредих, че ще открият всичко за теб, всяка дреболия, която си вършил, и ще я извадят на показ пред целия свят, поради което за теб ще е по-добре да ми го разкажеш, преди журналистите да го публикуват по-късно. Като например това, че си удрял жена си.
Малката тирада улучи точно в целта. Стюарт отбранително се облегна на дивана — скръсти крака, опъна едната си ръка върху възглавниците и се опита да спечели време, докато реши какво да каже. Накрая заяви простичко:
— Никога не съм я удрял.
— Тя ли те е удряла?
— Не.
— Но ченгетата са идвали?
— Досадната ми съседка ги е повикала. — Пауза. — Възможно е да сме вдигали шум. Казах ти, че се карахме.
— И точно това сте правили лятото, когато е дошла полицията.
— И си тръгна. Искаха само да се уверят, че няма пострадали. — Той сви рамене: — И наистина нямаше. Тръгнаха си и толкова.
— Така. Това ли е всичко? — Джина го изгледа сериозно.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, Стюарт, дали според теб има още неща, важни за разследването на твоята персона, водено от инспектор Джул, което адвокатката ти би искала да знае, за да може да те защитава? — Тонът на Джина бе малко по-настъпателен. Погледна гневно и очаквателно към другия край на стаята и наблюдаваше как клиентът й се преструва, че мисли, докато накрая не издържа и рязко попита: — Искаш ли да ти подскажа? Бих могла.