Той се облегна намусен.
— Нека те попитам нещо — защо изведнъж стана враждебна? Какво се е случило?
Джина не можа да отговори веднага. Седеше на стола си и се опитваше да събере мислите си, докато накрая каза:
— Снощи прочетох книгата ти.
— Цялата ли?
— Да, на един дъх. „Излекуван от водата“. Много ми хареса.
Ъгълчетата на устните на Стюарт се повдигнаха.
— Не мислех, че знаеш за моите книги.
— Аз съм адвокатът ти. Знам всичко. Свиквай.
— Това ли те тревожи? Че книгата ми ти е харесала?
— Не точно — каза тя с равен глас, — но след като попита, ще ти кажа, че ще побеснея, ако прекрасната ти книга ме е подлъгала, а всъщност се окажеш виновен. Почувствах се лично засегната, когато научих, че свидетел е видял колата ти да пристига и да потегля отново около времето, когато е била убита Карин. Не мога да си представя защо не можеш да овладяваш гнева си, след като пишеш за такива духовни и холистични неща. Наистина ще се ядосам, ако спиш със сестрата на съпругата си. Ще се вбеся, ако се окажеш толкова добър лъжец, колкото си добър писател. Обърква ме липсата ти на реакция към смъртта на съпругата ти. Смайва ме и ме смущава фактът, че ченгетата идват в дома ти да прекратяват свади, когато ти твърдиш, че никога не си посягал на жена си. Достатъчно ли е?
— Мога да ти обясня…
— Не в момента, моля те. — Тя стисна челюсти. — Затова, да, можем да кажем, че нещо ме притеснява и че се държа донякъде враждебно. И докато сме още на темата, нямам навика да допускам мъжете да ме заблуждават. Известно време бях със страхотен мъж и някак привикнах. Затова се боя, че вероятно съм позанемарила предпазливостта, което също ме вбесява. Как ти се струва?
— Не съм убил Карин.
— Добре. Вече го каза. Благодаря.
— Не ми ли вярваш?
Тя сви рамене. Внезапно, изненадвайки себе си, Джина стовари дланта си върху масата с компютъра и в стаята отекна стряскащо силен звук като от изстрел.
— По дяволите, Стюарт! Да не би да си мислиш, че играем някаква игра? Имаш ли представа колко здраво си загазил в момента? Според теб не е ли важно и не трябва ли да знам, че преди пет години са те арестували за битово насилие? Или че миналия петък вечер си заплашил пътния полицай на магистралата, точно преди да му признаеш, че си излязъл от дома си, за да не убиеш съпругата си? Какво си мислеше? Това са сериозни неприятности и ти си затънал.
— Но как са…
Накрая Джина просто не успя да се сдържи и скочи на крака. Не беше го планирала — обикновено не беше част от репертоара или от стратегията й, — но в действителност започна да му крещи:
— Мътните да те вземат, Стюарт! „Никога не се е случвало“ не е същото като „никога няма да го открият“. Защото те винаги научават. Помниш ли какво ти казах? Всичко излиза наяве! Винаги! Така стоят нещата.
Тя се надвеси над него, после се изправи, завъртя се на пети и отиде до един от прозорците. Разтвори щорите, макар че всъщност не гледаше нищо конкретно.
Джина трябваше да овладее гнева си. Бавно изпусна въздух, затвори очи и се съсредоточи върху туптенето на сърцето си. Когато отново погледна към Стюарт, той се бе привел напред на дивана, бе подпрял лакти на коленете си и я гледаше, сякаш я молеше за нещо. И може би наистина го правеше.
Тя се успокои, доколкото можа, и се обърна с лице към него.
— Съжалявам, че ти повиших тон. Беше непрофесионално от моя страна. Приеми извиненията ми.
— Няма нищо. Хората се ядосват понякога — помирително махна той.
— Да, така е — кимна Джина. Прекоси стаята и седна в другия край на дивана. Погледна часовника си, след това Стюарт. Когато заговори, в тона й нямаше желание за борба: — Добре, Стюарт. Инспектор Джул ще пристигне съвсем скоро. Искаш ли да ми разкажеш за първото обаждане в полицията за битово насилие? Преди пет години.
Беше обърнал към нея бледото си и изтощено лице и бе почти болезнено човек да гледа умората около очите му.
— Беше поредното скарване. Всъщност първото лошо скарване. — Той снижи глас и наведе глава, сякаш да се скрие от следващото признание: — Струва ми се, че счупих няколко чинии. Една от тях я поряза. Кървеше, когато дойдоха ченгетата.
— Това е твоята версия. Но какво ще пише в полицейския доклад, Стюарт? Каква е версията на ченгетата?
Той леко наклони глава настрани.
— Не знам. Не съм виждал доклада. Нямам представа какво им е казала Карин.