— Но те отведоха в участъка?
— Да. След това Карин дойде и в крайна сметка ме пуснаха да се прибера у дома с нея. Ходих на терапия за овладяване на гнева и проблемът изчезна.
— До това лято?
Стюарт вероятно се почувства неловко, защото сведе поглед и сви рамене.
— Никога не съм я удрял. Нито през лятото, нито преди това. Никога.
— Добре. — Джина бе почти сигурна, че ако се наложи Стюарт да се изправи пред съдебните заседатели, те надали ще направят разлика между това да замериш жена си с чиния и действително да я удариш, но ако за Стюарт беше важно точно какъв вид битово насилие бе извършил, щеше да го остави на собствената му съвест. Поне засега. — А какво ще кажеш за полицая на магистралата? Заплаши ли го?
— Не. Бях бесен, че ме спира. — Пренебрежителна полуусмивка. — Знам, пак проблемът с гнева. Всеки втори шофьор караше с превишена скорост, а той спря точно мен. Споменах тази незначителна подробност, когато той се приближи към прозореца ми. Да, вероятно можех да се изразя по-добре, но не съм го заплашвал. Накрая му дадох автограф — колко сериозно може да сме се спречкали? — Той се наведе към нея. — Джина, чуй ме, признавам, че съм избухлив. Опитвам се да се справя с проблема. Животът с моите две жени у дома може да постави на изпитание дори търпението на светец, но аз намирам решение, като при възможност просто заминавам. Не съм склонен към насилие, не съм убил Карин и това е самата истина. Би се отразило великолепно на душевния ми покой, ако знам, че адвокатката ми най-сетне ми вярва.
Джина просто го гледаше, неспособна или поне изпълнена с нежелание да му даде онова, което искаше от нея. Истината бе, че в момента душевният покой на Стюарт бе последното нещо, което я вълнуваше. Имаше много по-неотложни проблеми от деликатните чувства на клиента й и те връхлитаха от всички посоки.
Накрая погледна часовника си, скръсти крака и се облегна.
— Стюарт, разполагаме с още четирийсет минути, преди да дойде Джул. Трябва да изясним много неща, така че най-добре да се залавяме за работа. Готов ли си да ми кажеш нещо, което вече да не съм научила от друг?
След разпита, когато и Джул, и Стюарт си бяха тръгнали, Джина си помисли, че вероятно почукването на вратата й означава, че Стюарт се връща, за да я уволни, или по-точно да се откаже от услугите й. Нямаше да го вини, ако не искаше да работи с нея след днешното й поведение. Въпреки че със сигурност щеше да му трябва адвокат. Разпитът, проведен от Джул преди малко, би трябвало да е прогонил всякакви съмнения на Стюарт, че съпругата му е била убита и че той е главният заподозрян.
Или пък вероятно през десетте минути, откакто си бе тръгнал от кабинета на Джина, бе имал възможност да премисли нещата и бе решил, че не иска да плати хонорара й от шейсет и пет хиляди долара. Това бе сериозна причина за промяна. Имаше много по-евтини и не толкова враждебни адвокати и вероятно той беше решил да наеме някой от тях. Джина почти се надяваше да го е сторил.
Отиде до вратата и отвори със замах. В коридора стояха двамата й партньори.
— Арестуваха ли го? — попита Дизмъс Харди.
— Не.
Харди се ухили, извърна се леко към Фаръл и протегна ръка.
— Десет долара.
— Не разбирам. — Тримата бяха влезли в кабинета й, Харди и Фаръл се настаниха на дивана, където беше седял Стюарт, а Джина — в дълбокия си стол. — Ако бях на мястото на Джул, щях да го арестувам. Едва ли му трябва още много.
— Така е — съгласи се Харди, — но ще е по-чисто, ако преди това си издейства обвинителен акт. Нека не забравяме, че следващия вторник ще заседава голямото жури. Допускам, че докато ние с вас си говорим, той е отишъл да запознае прокурора с онова, което е научил тук. Да провери дали ще бъде достатъчно. Но е възможно още седмица-две да елиминира други заподозрени. При толкова важно дело ще предпочете да се подсигури добре, за да не се издъни.
Фаръл почти се беше излегнал и беше вдигнал крака върху ниската масичка. Под дрехите със сигурност носеше някоя от характерните си фланелки, но за неопитното око беше облечен като действащ адвокат — графитеносив костюм и тъмноморава вратовръзка.
— Независимо дали ще го арестуват, Стюарт е подписал договор с нас, нали?
— Дадох му документите да ги разгледа у дома — отговори Джина. — Свалих безбожно до шейсет и пет, но според мен дори тази сума му се стори огромна. Бих се обзаложила, че ще ни наеме, но след като Джул приключи, не говорихме много. Стюарт искаше да се върне при дъщеря си, която явно е много разстроена от случилото се.
— Всеки би бил — отбеляза Харди.