— Явно не и Стюарт — сви рамене Джина и погледна към Фаръл. — Виждала съм хора, по-съкрушени от смъртта на кучето си.
— Ей! — скокна Фаръл. — Барт не беше куче. Той беше човек.
— Точно това исках да изтъкна — усмихна му се Джина разбиращо.
— На колко години е дъщерята? — попита Харди.
— На осемнайсет. Тъкмо е постъпила в колеж в Орегон. Била скарана с майка си, когато заминала, и не успяла да се сдобри с нея.
— Чакат я трийсет щастливи години при психоаналитик, и то при положение че убиецът не е баща й — отбеляза Фаръл. Метна поглед към Джина и повтори: — Ако убиецът не е баща й.
Джина отвърна на погледа му.
— Мисля, че по присъщия си изтънчен начин Уес пита какви според теб са шансовете на клиента ти.
— Не точно, Диз. — Фаръл се изправи в някакво подобие на нормална поза и леко се извърна, за да бъде с лице към Джина. — Питам какво ти подсказва инстинктът — виновен ли е, или не?
Джина придоби замислено изражение.
— Мисля, че още не става дума за съд. Твърде рано е.
— Не попитах какво мислиш — притисна я Фаръл.
— Да, знам. — Тя замълча за момент и изпусна лека въздишка. — Като че ли засега инстинктът ми иска да повярва, че не го е извършил той.
— Казах ти — погледна Фаръл към Харди.
— А сега ще ми кажете колко глупаво и опасно е всичко това — продължи Джина. — Знам. И какво трябва да направя в този случай? — обърна се тя към двамата. — Да се откажа да го защитавам?
— Не — отговори Уес. — Да не му вярваш.
— Не казах, че му вярвам или че не му вярвам, Уес. Казах, че според мен още не става дума за съд. Просто сантименталната ми страна иска да вярва, че понякога мъжете, обвинени в убийството на съпругата си, не са го извършили. И особено мъже, които пишат красиви книги за природата и за други въпроси, които са ми присърце.
Уес, чиято собствена кариера като адвокат бе преобразена от нашумяло дело, при което бе спечелил оправдателна присъда за свой приятел и колега, на чиито твърдения, че е невинен бе повярвал, но който впоследствие се бе оказал виновен, поклати тъжно глава.
— Някои хора смятат, че маркиз Дьо Сад пише хубави книги — отбеляза той.
Харди се пресегна и докосна с бърз и успокоителен жест коляното му.
— Тя схваща нещата, Уес. Наистина. — След това се обърна към Джина: — Той просто не иска никой да преживява същото като него. Опитва се да те предпази.
От гледна точка на физиката Джина бе вероятно най-силната жена, която познаваше. Три години преди това тя бе стреляла по човек и го бе убила по време на престрелка. Сега погледът й стана по-суров.
— Нямам нужда някой да ме предпазва. Би трябвало и двамата вече да сте го разбрали.
— Не за такова предпазване говоря — поясни Фаръл. — Просто ти казвам, че ако случаят се разрасне до процес за предумишлено убийство, той ще обсеби живота ти през следващата година и повече. Този човек няма да ти бъде безразличен, независимо дали е виновен, затова въз основа на собствения си опит ти давам приятелски съвет, че вероятно, когато всичко приключи, ще се чувстваш по-добре, ако още в началото решиш, че той го е извършил, и действаш въз основа на това предположение.
— Никога през живота си не съм защитавала невинен клиент, Уес. Упражнението ми е ясно.
— Добре. — Фаръл се изправи. — В такъв случай няма за какво да се притесняваме и двамата с Диз отиваме на галаобяд при Лу. Ще ни правиш ли компания?
— Вчера обядвах там — поклати глава Джина. — Позволявам си го само веднъж седмично.
11
— Какво правиш?
— Кога?
— В момента.
— Нищо. Тъкмо се събуждам. Някакви новини от Джул?
— Още не, което можем да приемем като добър знак.
— Всъщност разглеждах едно старо списание на Американската асоциация на пенсионерите, оставено от някой в стаята, и решавах един тест, за да видя колко знам за Майкъл Дъглас.
— И как се справяш?
— Не много добре. Не е женен за Анет Бенинг.
— Не е. Това е Уорън Бийти. Майкъл Дъглас е с Катрин Зита Джоунс.
— Стига бе! Много са различни.
— Но му е съпруга, Стюарт. Съпругата му е Катрин Зита Джоунс.
— Разбрах те и първия път. Но тогава кой е известният му баща?
— Ще ти подскажа. Имат една и съща фамилия.
— Не знам. Джон? Питър? Тони? Райън?
— Прочутият Тоби Дъглас?
— Стивън? Има ли Стивън Дъглас?
— Той е спорил с Линкълн, така че отпада. Какво ще кажеш за Кърк?
— Кърк Дъглас! Но той не е достатъчно възрастен, за да е баща на Майкъл, нали?
— Би трябвало да е, защото наистина му е баща. Още нещо за Майкъл Дъглас, което не ти е ясно?