— Искаш да излъжа?
Вероятно ядосана, задето не успява да изпрати ясно послание, Кимбърли я прикова с поредния заплашителен поглед.
— Виж какво, Бетани, много е просто. Или ще излъжеш, или…
— Или какво?
— Боже, нужно ли е да ти казвам? Или ще е случи нещо наистина лошо. Ясно ли е?
Разходката из Марина от Форт Мейсън до Криси Фийлд вероятно е най-живописният маршрут в града, прочут с красотата си. А днес под безоблачното и пурпурно небе гледката се разкриваше в пълната си прелест.
Стюарт и Джина бяха по ризи, пъхнали ръце в джобовете, и крачеха отривисто. Не след дълго стигнаха до тъмнозелените хълмове с явори и борове на Президио. Дворецът на изящните изкуства с розовия си купол се извисяваше над покривите на сградите в района на Марина. Вдясно от Джина множество мачти на яхти се поклащаха леко на стоянките, а отвъд тях бляскавият син залив бе приютил останалата част от флотилията — буйно множество издути и пъстри платна, които се разминаваха, често флиртувайки опасно с огромните товарни или пътнически кораби, които прекосяваха канала под невероятно близо разположените червени кабели и стомана на моста Голдън Гейт. Въпреки че платната във водата бяха издути от вятъра, тук, на брега, духаше съвсем леко.
Небрежният разговор за Майкъл Дъглас ни най-малко не бе разсеял недоразумението между адвокатката и нейния клиент от сутрешната им среща в нейния кабинет. Напрежението пулсираше между тях по време на проведения от Джул разпит, защото Джина непрекъснато се намесваше и отговаряше — или по-скоро съветваше Стюарт да не отговаря — на много от въпросите, на които Джул вече бе получил отговор предния ден. Дали Стюарт е обичал съпругата си? Или пък я е мразел? Кога точно му съобщила, че иска развод? Конкретно при какви обстоятелства? По кое време се е прибрал у дома? Кога е тръгнал от Екоу Лейк? Колко пари ще наследи? И така нататък.
Нито Джул, нито Стюарт бяха оценили усилията й. Не помогна и фактът, че единствения път, когато Джина бе преценила за уместно изцяло да сътрудничи на Джул — когато той бе поискал да вземе с тампонче проба от слюнката му за ДНК теста, — Стюарт силно се бе възпротивил. В крайна сметка Джина бе успяла да се наложи — полицията винаги можеше чрез заповед да получи ДНК проба. Нищо нямаше да спечелят, ако в момента откажеха да дадат такава проба. Въпреки това пробата ядоса Стюарт неимоверно много и реакцията му отново доведе до точка на кипене врящия в гърдите му гняв, който Джина цяла сутрин се бореше да потисне. Ако беше невинен, както твърдеше, защо ще възразява?
Накрая, след като Джул си тръгна, двамата обсъдиха въпроса за парите. Шейсет и пет хиляди долара с чек или с платежно нареждане трябваше да пристигнат в кантората й възможно най-бързо, преди края на седмицата. Джина не работеше безплатно, а този случай щеше да ангажира цялото й време, ако бъде повдигнато обвинение в убийство. Разбира се, Стюарт беше свободен да си потърси друг адвокат, ако иска, но Джина го предупреди: „Както и за всичко останало, получаваш това, което си плащаш“.
Сега, в очите на незапознат наблюдател двамата изглеждаха като стара семейна двойка, която практикуваше спортно ходене и разговаряше за най-обикновени неща — за къщата, за децата. Само че вгледаш ли се по-внимателно, проличаваше по-сериозно напрежение. Стюарт разказваше на Джина за дъщеря си — за хубавите и за лошите й страни, които бяха доста по-съществени.
— Е, ако се наложи да избираш, как би я определил — чудесна или трудна? — попита Джина.
— Там е работата. Тя е и двете. Чудесната й страна е, че притежава невероятния ум на майка си, амбицията и дори доста голяма доза от естествената красота на семейство Драйдън. Когато реши, може да бъде много, много хубава, но… сега стигаме до трудната част. Всъщност всичко води към трудната част. — Той продължи да върви. — Не знам как да го кажа, без да прозвучи много зле, но с нея никога и нищо не е било лесно — казвахме й „оригиналът на трудно дете“. И то когато не й бяхме ядосани.
— Добре.
— Не, не е добре. Едва ли ще искаш да ти разкажа за хранителните й навици, които варираха от страхотно тъпчене до доста сериозна булимия през последните няколко години. Да не говорим за основните хигиенни правила — коса, нокти и всичко останало. Знаеш ли с какво беше облечена, когато пристигна вчера? Камуфлажен костюм от Армията на спасението.
— Това се носи сега, Стюарт.
— Добре, но защо облича тези размъкнати боклуци, когато може да бъде… привлекателна. Просто не разбирам.
— Може би не иска да бъде привлекателна. Може би вниманието я кара да се чувства застрашена. Имам приятелка, която прави същото. Ако облече рокля или блуза без ръкави, шофьорите, които минават покрай нея с колите си, се блъскат. Виждала съм го. На нея й е адски неприятно. А според мен не е ненормално.