Според Стюарт най-вероятният заподозрян за убийството на съпругата му — който според него освен това е спял с нея — беше основният й делови партньор Робърт Макафий, заедно с когото тя се бе опитвала да открие новата си практика. Както й бе доверил Стюарт предния ден, Карин се опитвала да въвлече и трети партньор, Майкъл Пинкърт — посредствен, но много богат хирург. Това вбесило Макафий, който нито искал да работи с Пинкърт, нито искал да делят евентуалната печалба на три. За Макафий най-хубавото качество на сделката били ефикасността, професионализма и синхронът, с които работели Карин и той. Само че Пинкърт можел да осигури парите, които не им достигат, за да започнат бизнеса си. Карин и Макафий били гарантирали със застрахователни полици взетите за начинанието заеми и сега, след смъртта на Карин, Макафий най-вероятно щял да си отвори собствена клиника и да прибира всички печалби.
Но дори половината от собствената й частна клиника не била нищо в сравнение с другото огромно начинание на Карин. Тя не била просто средно добър хирург-ортопед като мнозина други. Била хирург, занимаващ се с всички стави, специализирала в цялостната подмяна на тазобедрената става и в артропластиката. Освен другото (като че ли не било достатъчно, както отбеляза Стюарт) в колежа, а после и в медицинския институт Карин изучавала химия на полимерите. Явно в свободното си време тя бе създала нова пластмасова обвивка за тазобедрената става, която представлявала значителен напредък в сравнение с печалната тенденция при старите стави, защото те с течение на времето започвали да се разрушават в тялото. ПИ, компанията, в чиято лаборатория работела Карин, нарекла изобретението „ставата на Драйдън“ и след одобрението от Агенцията за храните и лекарствата, което предстояло да получат, имало всички изгледи тя да се превърне в стандарт за тазобедрена става в света. При това положение се очаквали продажби за милиони всяка година. Но както обикновено става, когато наближил моментът Агенцията за храните и лекарствата да постави последния печат за одобрение, възникнали някои проблеми.
Напоследък Карин се тревожела повече за „своята“ става, за отношенията си с ПИ и за човека, осигуряващ рисковия капитал за начинанието, инвестиционен банкер от Пало Алто на име Дон Форестър, уредил заема мецанин, отколкото за каквото и да е, свързано с Боб Макафий.
Както бе научила Джина предишната вечер, заради заема мецанин Карин бе останала без достатъчно пари за новата си частна практика, когато се появили неизбежните и непреодолими забавяния, свързани със строителството и с откриването. А и ставата на Драйдън явно била в забвение.
Ако тези факти и алтернативните заподозрени не окажеха пряко въздействие върху уликите, които Джул събираше срещу Стюарт, Джина знаеше, че те ще са достатъчни поне да размътят водите на обвинението. На този етап това бе предостатъчно.
Тъй като все още бяха далеч от „Травъл Лодж“ и засега бяха приключили повечето от юридическите въпроси, Джина неволно отново се върна към книгите на Стюарт и го попита коя е най-любимата му.
— Харесвам ги всичките — отговори той. — Те са ми като деца. Но фактът, че и други хора ги харесват, ми носи удовлетворение. Късметлия съм, че се занимавам с писане.
— И го правиш много добре. Аз се идентифицирах с голяма част от книгата и допускам, че точно затова пишеш.
— Не, всъщност не търся въздействието върху читателя — поклати глава Стюарт. — Опитвам се да постигна нещо друго. Понякога самият аз не съм много сигурен какво е то. Може би яснота. — Той сви рамене и почти преглътна следващата дума: — Истината. Знам, че това звучи нахално. Но такава е целта ми. Нещо истинско.
— И наистина си го постигнал. Наистина.
В отговор на думите й той сви рамене и вирна брадичката си към нея.
— Имаш ли нещо против да те попитам с какво се идентифицира?
— Всъщност с доста неща. Има една аналогия — разказваш как си се слял с мига, докато стъпка след стъпка си се изкачвал към върха от Гитар Лейк до Уитни. Вече три пъти съм правила това изкачване. За това, че най-важното не е да стигнеш върха, а разреденият въздух, болката в краката, да продължиш, когато смяташ, че нямаш сили… — Внезапно тя замълча. — Преживявала съм го, това искам да кажа — добави Джина малко по-дрезгаво, — но не съм го анализирала особено, нито пък съм го изразявала с думи, както си направил ти. Просто се нуждаех да го направя. За да се излекувам.