— Заради годеника ти, който е починал?
Тя кимна.
Стюарт стори същото в отговор.
— При мен беше заради семейството. Собственото ми семейство. От него трябваше да се излекувам.
— Схванах.
— Не че бракът ми с една гениална лекарка работохоличка и отглеждането на едно невъзможно трудно дете не ми носеха удовлетворение. Това е големият ми провал. А аз не съм човек, който може просто да го пренебрегне, да има любовни връзки, да отсъства емоционално или да върши нещо друго, за да се справи. Понякога обаче просто трябва да се махна за няколко дни, отново да намеря себе си и сили, за да се върна обратно, макар че заради повечето неща ми изглежда, че не си струва да го правя.
— При мен — каза Джина, — беше онзи въпрос, струва ми се, за смисъла на живота. А не можех да намеря отговора тук, в града. Просто тук беше твърде шумно, твърде натрапчиво. Нали ме разбираш? Естествено, че разбираш.
— Не е толкова трудно — каза той. — Просто през повечето време сме вътре в нещата. Трябва да забавим темпото, но не можем. Обаче не съм писал, за да се опитвам да поучавам някого. Целта ми беше да разбера за себе си как и защо става така. Това е смисълът на писането — да проумееш нещата.
— И да помогнеш и на други да го постигнат.
— Може би, надявам се, че и това се случва, ако пиша както трябва. Вероятно затова книгите се продават. Което показва, че явно много от нас са в еднакво положение. Сигурно повечето от нас.
— Е… — поколеба се Джина, но после си каза: „Какво пък толкова“. — А понякога не блокираш ли, докато пишеш? Случвало ли ти се е?
— He.
— Никога?
Стюарт грейна в една от истинските си усмивки.
— Разговарям с писателка, нали?
Джина вдигна рамене, после ги свали.
— Стигнала съм до средата на лош съдебен трилър. И се чудя как ще го довърша.
— Просто продължи да напредваш.
— Ха!
— Аз така правя. Е, сигурно има моменти, когато идеите не текат гладко, но най-доброто определение за блокажа при писателите, което съм чувал, е, че се дължи на липсата на смелост. Не е нещо извън теб, което се опитва да те спре, а собственият ти страх, че не се изразяваш правилно, че не го правиш както трябва, че не си достатъчно остроумен или изобретателен. Но след като признаеш, че е просто страх, решаваш да не му позволиш да те надвие и продължаваш напред. Нещо като изкачването на Уитни. Само дето, ако изобщо никога не ти е забавно, тогава вероятно нещо се опитва да ти подскаже, че може би не искаш да бъдеш писател. На теб не ти ли е забавно да пишеш книгата си?
— Не толкова. От време на време. В началото ми беше забавно. След това се запитах дали някой би искал да я прочете и дали героите ми ще му допаднат, и започнах да пиша за тези хора, които и да са те.
— Да, обаче не пишеш заради тях. Пишеш, за да провериш докъде ще стигнеш. Поне аз го правя затова. А в твоя случай още никой не ти плаща за произведенията ти, нали?
— Не.
— Ами тогава го прави заради себе си и се забавлявай. Или започни друга история, която ти допада повече. Или пък се заеми с готварство. Или ходи по-често в планината. Но ако искаш да пишеш, пиши. По страница на ден и след една година ще имаш книга. А ако не можеш да пишеш по страница на ден… е, тогава може би наистина не ставаш за писател.
— По една страница на ден…
— Фасулска работа — каза Стюарт.
„Травъл Лодж“ вече се виждаше и Джина разпозна трите микробуса на местните новинарски канали, паркирани в двойни редици на Ломбард Стрийт. Стисна ръката на Стюарт и го накара да спре.
— Изглежда са те открили — каза тя.
— Наистина ли мислиш, че за дошли заради мен?
— Да, струва ми се основателно предположение.
— Какво ще правим?
— Ти мълчиш, аз казвам „без коментар“. Влизаме в стаята ти, затваряме вратата и се надяваме да си тръгнат. Готов ли си?
— Да, струва ми се. По-готов няма да стана.
— Добре. Спокойно и внимателно. Да вървим.
13
След разговора с Горман в кантората на Джина Девин Джул не беше в добро настроение, а и то не се подобри особено, когато въпреки разкритията му от предния ден заместник-прокурорът Джери Ейбрамс все още не беше склонен да свика голямото жури, за да прецени уликите. Първо, нямаше нито едно веществено доказателство. Както изтъкна Ейбрамс, фактът, че свидетел е видял и вероятно е разпознал колата на Горман дори при най-свободно тълкуване не може да се издигне до нивото на доказателство по отношение на Стюарт. И макар двете обаждания за битово насилие да се сториха достатъчно сериозни на заместник-прокурора, те също нямаха пряка връзка с убийството.