Освен това шефът на криминалната лаборатория Ленард Фаро не беше намерил отпечатъци по бутилката, която според д-р Страут по форма отговаряла на предмета, с който е ударена Карин. Микроскопичните следи от нейна кръв по етикета също не помагаха. Имаше частични отпечатъци — не на Карин — върху парчетата от счупена винена чаша в кофата за отпадъци и един ясен и цял отпечатък върху голямо парче, което бяха открили под горещата вана, но нито един от тях не беше на Стюарт или на човек от базата данни на криминално проявените. Експертизата бе открила няколко капки кръв в гаража — все още лепкави, но трябваше да почакат резултатите от ДНК теста, за да определят дали са на Стюарт. Никой обаче не таеше големи очаквания. Наистина Джул разполагаше с неохотно дадената проба от слюнката на Стюарт, но тестът и резултатите от него щяха да отнемат няколко дни. А дори и тогава какво? Кръвта на Стюарт в собствения му гараж не означаваше нищо. Възможно е да се е порязал, докато се бръсне или да се е наранил с някой инструмент същата сутрин или няколко дни преди това.
Просто не разполагаха с достатъчно улики.
В претъпкания кабинет на Ейбрамс на третия етаж Джул беше приседнал на отсрещното бюро, дъвчеше гумата на един молив и наблюдаваше двамата си събеседници.
— Какво още ни трябва, Джери? Просто да пренебрегнем мотива му, така ли?
— Да, но пък само мотив… — сви рамене Ейбрамс. Всички професионални юристи знаеха, че макар мотивът да беше в плюс, сам по себе си не значи почти нищо.
— Добре. — Въпреки раздразнението си Джул не искаше да оказва натиск. Продължи да излага аргументите си спокойно: — Имаме няколко случая на битово насилие. Имаме момичето, което е познало колата му. Ако той твърди, че колата е била при него през цялата нощ…
Ейбрамс обаче вече клатеше глава:
— Тя не твърди, че е видяла него. Няма да мине, Дев.
— Ще мине, ако докажем, че само той е бил в колата и никой друг. Стюарт повече или по-малко го каза, сам се постави там. Всъщност — лицето на Джул грейна, когато бръкна в джоба на сакото си, — погледни това.
Той подаде над бюрото найлоновото пликче с вещественото доказателство.
Фаро, който стоеше до вратата, се приближи, за да погледне.
— Какво е това? — попита той.
— Неговото алиби, но току-що ми хрумна, че то може да го прати на въжето.
Ейбрамс отвори пликчето, извади смачканото парче хартия и го вдигна към очите си.
— Това оригиналът ли е?
— Да. Взех го тази сутрин от него и от адвоката му. Те имат копие.
— Какво е? — отново попита Фаро.
— Разписка от бензиностанция от четири и половина часа в понеделник сутрин от Ранчо Кордова, близо до Сакраменто на шосе петдесет.
Ейбрамс остави листчето върху бюрото си, а когато Фаро го взе, отново зае позата си за размисъл с вдигнати крака.
— Какво доказва това? Защо са ти го дали?
— Според него доказва, че е тръгнал от Екоу Лейк в два часа през нощта. Спрял там да зареди на път за града. Но аз си помислих — ами ако е тръгнал от града, след като е убил жена си, качил се е до Ранчо Кордова и е намерил въпросното място, за да може да вземе разписката и пак да се върне долу?
— Какво означава това за него? — попита Фаро.
— Ако повярваме на разписката, ще означава, че не е бил в града по време на убийството на жена си. Така че не би могъл да го извърши. Но доказва също, че Стюарт е бил в колата си в Ранчо Кордова в четири и петнайсет сутринта. Което пък означава — ако часовете не са манипулирани и ако успеем да докажем, че колата е била в Сан Франциско по време на убийството, а ние можем, — че той лично я е карал.
Няма кой друг да е бил. Можем да превърнем факта, че Бетани е видяла колата му, в действителен еквивалент на това, че е видяла него.
Ейбрамс седеше със затворени очи, а устните му мърдаха несъзнателно. Накрая каза:
— Дори ако времето позволява, пак има проблеми, но като добавим всичко останало, може би се доближаваме до истината.
— Спокойно, Джери — обади се Фаро. — Не бихме искали толкова да се палиш заради нас.
— Харесва ми — каза Джул.
— Може да е добро начало — съгласи се Ейбрамс, — ако времето съвпада. Което ще можем да разберем след около две минути. — Ейбрамс се изправи на мястото си, пресегна се към мишката и екранът на компютъра върху бюрото му светна. — Кой е адресът на Горман в града?