Джул му го каза. Ейбрамс го напечата. Фаро се приближи да гледа.
— Какво правиш?
— Търсене по карта. — Ейбрамс придърпа бележката близо до себе си и отново вдигна поглед към Джул. — А това е адресът на мястото, където е спрял в четири и петнайсет, така ли? Знаем го със сигурност?
— Доста сигурно е — отговори Джул. — Обадих им се и се оказа, че имат охранителни камери, които работят непрекъснато. Утре ще получим записа. Стюарт е влязъл да си купи кока-кола, когато е спрял. Би трябвало да са го заснели.
Ейбрамс написа адреса. Фаро и Джул се приближиха, за да гледат.
След десетина секунди Ейбрамс отблъсна стола си назад и погледна към двамата си колеги с вид, издаващ леко задоволство.
— Сто петдесет и шест километра. Един час и четирийсет и две минути.
Фаро подръпна козята си брадичка:
— Само ако кара с разрешената скорост, а никой не прави така.
— Би могъл, ако току-що е убил жена си и иска да е сигурен, че няма да го спрат — отбеляза Ейбрамс. — Това би развалило алибито му.
— Няма значение дали е карал с разрешената скорост — поклати глава Джул. — Дори ако му дадем два пъти повече време, да кажем три часа, пак ще е напуснал къщата в един без четвърт. Напълно възможно е да е бил там в четири без петнайсет. Най-вероятно времето е някъде към два часа, така че би могъл да пристигне на бензиностанцията на, Лрко“ най-много в три сутринта.
Фаро се бе привел над бюрото на Ейбрамс и проверяваше нещо в своето копие от разписката.
— Да, обаче това е твърде рано. Купил си е бензин и кока-кола в четири и петнайсет.
Този факт не беше пречка за заместник-прокурора, на когото внезапно му хрумна нещо, което би могъл да използва. Ейбрамс вдигна ръцете си към устата и каза делово:
— Значи се е помотал там известно време, Лен, докато реши какво да прави. Може би просто е седял в колата си.
— Може би — поглади брадичката си Фаро. — Нали не се налага да ви казвам, че ако е убил жена си, е тъпо да се връща у дома. Връща се в хижата си и никой нищо не узнава. Тя би могла и досега да си кисне във ваната и никой да не подозира.
Джул отново сви рамене.
— Не искам да ти прозвучи като клише, Лен, но се знае, че убийците се връщат на местопрестъплението, за да се уверят, че не са оставили следи.
Фаро не беше склонен да спори.
— Просто отбелязвам, Дев.
Потънал в мислите си, Ейбрамс вдигна ръка и прекъсна дискусията.
— Момчета, нека се придържаме към основното. Горман е напуснал дома си в един без четвърт и е бил в Ранчо Кордова в четири и петнайсет. Девин, имаш и точния адрес на хижата в планината… къде точно беше?
— На Екоу Лейк. Опитай с това.
Ейбрамс написа нещо и отново всички зачакаха.
— Да кажем сто и трийсет километра. Час и половина.
— Ох! — възкликна Джул.
— Какво? — отвори очи Ейбрамс.
— Час и половина след два часа означава три и половина.
— Така е, Девин, но какво точно искаш да кажеш? — попита Ейбрамс.
Явно значението на този факт смущаваше Джул. Той прекоси малкия кабинет, тупна няколко пъти по лавиците с книги отсреща и след това се обърна с грейнали очи.
— Добре, слушайте. Потегля от Сан Франциско, след като е убил жена си, нали така? За никой от нас не е проблем, че малко се е помотал, за да убие времето в Ранчо Кордова, преди да си сипе бензин и да потегли обратно, нали? — Без да изчака отговор, той продължи: — Обаче същото не е вярно, ако е идвал от Екоу Лейк. При това положение той се прибира у дома. Няма защо да убива четирийсет и пет минути или повече, преди да зареди. Просто ще спре за бензин и ще продължи.
— Може да е тръгнал след два — каза Фаро.
— Може, но той твърди, че всъщност е било малко преди два. Има четирийсет и пет минути, които никъде не се вписват, дори и да приемем неговия разказ.
Най-накрая Ейбрамс се изправи и се протегна.
— Това ми харесва. Журито може да го разбере. Ако е тръгнал от Екоу в два и е пристигнал в Ранчо Кордова към четири, освен ако не е спукал гума или не е имало някакъв проблем с движението — трябва да уточним това с пътната полиция, — тогава какво е правил? Обаче ако е напуснал града към един, трябвало е просто да изчака, за да осигури известно разстояние между себе си и убийството.
— Точно така — каза Джул. — Ще го накараме под клетва да ни даде ясно разписание на времето си и ще го пипнем въз основа на това. — Вдигна поглед към колегата си от криминалната лаборатория. — Как ти се струва, Лен?