Фаро се чешеше по главата.
— Няма проблем, но все още нямаме веществено доказателство. Освен ако не пропускам нещо, а не е така.
Ейбрамс удостои Джул с разочарован поглед, цъкна веднъж с език и каза:
— Лен изпорти работата, но има право.
Когато Джул се върна в отдел „Убийства“, се натъкна на необичайно оживление. Обикновено толкова късно следобед в работен ден неколцина души седяха по бюрата и преглеждаха свалени на хартия записи от разпити, пишеха доклади или четяха. По което и да е време на деня в отдела имаше не повече от шестима от всичките четиринайсет инспектори. Джул обаче чу приглушеното, но оживено бръмчене още в коридора и влезе в почти пълното работно помещение.
— Дев!
Даръл Брако се появи между шкафчетата, които разделяха стаята на по-малки сектори. С жест той накара Джул да тръгне към него. Кимайки към колегите си, натъпкани между бюрата, Джул хвърли поглед към затворения кабинет на лейтенанта.
— Здравей, Даръл. Какво става? Марсел добре ли е?
— Не си ли чул?
— Явно не. Какво има?
— Помниш ли предишния ми партньор Харлан Фиск? Надзорникът? По обяд научил, че Петорката на Фаб е на път за насам. Ще се занимават с Марсел. Не е ли страхотно? Така че, докато пристигнат, Сара ще стои вътре и ще го държи вързан.
— Как така ще се занимават с Марсел?
— От Петорката на Фаб, Дев, от Петорката на Фаб.
— Добре де, но децата ми още не са тийнейджъри. Това някаква рокгрупа ли е? Не съм чувал за тях.
Брако вдигна безсилно очи и се наведе към него.
— Особен поглед към обикновен човек. Ще се занимават с Марсел.
— Но какво точно ще му правят?
— Хайде стига, Дев. Не ми казвай, че никога не си гледал шоуто.
— Никога не съм гледал шоуто.
Емилио Торстен дочу разговора им и се намеси:
— Трябва да го гледаш поне веднъж, Дев. Страхотно е. Намират си някой фотогеничен хетеросексуален тип — Марсел е идеален за целта, — който не се облича добре, не носи подходящи обувки и очила и живее като във физкултурен салон. И го променят. Къщата му, дрехите, външния му вид, всичко.
— И това го правят педали? Защо?
— Защото е телевизионно шоу, затова — обясни му Даръл. — Петима са. Петорката на Фаб. Заемат се с някой смотан на вид хетеросексуален и го правят готиняга. Или поне по-готин отпреди.
— И ще правят това с Марсел днес?
— Според Харлан към края на работния ден, а Харлан никога не греши. Ще бъде страхотно.
Джул работеше в отдел „Убийства“ от шест години и не беше виждал толкова хора да се събират дори при задължителните повиквания. Не за пръв път му се стори, че до известна степен не се вписва сред колегите си. Не само никога не беше гледал шоуто, но очевидно днес не беше и част от съобщителната мрежа, която свързваше всички останали в отдела.
— Значи ще дойдат с камери и с прожектори и ще изненадат Марсел, така ли? — попита той.
— Това е идеята.
— В такъв случай и аз имам една идея — заяви Девин.
— Каква е тя? — попита Брако.
— Някой да вземе пистолета на Марсел, защото иначе ще им надупчи задниците.
Този път надзорникът Харлан Фиск явно беше сбъркал. След като всички чакаха все по-разочаровани около час, Фиск се обади на Брако и му каза, че източникът му е сгрешил. Петнайсет минути по-късно шест обезсърчени екипа на „Убийства“ най-сетне напуснаха отдела недоволни и се запътиха обратно към районите си, към разпитите на свидетелите, към информаторите или към домовете си. Вратата на кабинета на Марсел Лание отново бе отворена и явно лейтенантът през цялото време не бе заподозрял нищо относно струпването на хората и пръсването им след това.
Девин Джул официално бе изискал сведения за телефонните разговори от домашния телефон на Карин Драйдън, но щеше да получи данните едва след няколко дни. Сега седеше на бюрото си със списък с телефонните номера, които бе извадил от мобилния й телефон. Там имаше запис на последните десет обаждания, които бе получила и направила. Набра единия номер.
— Ало? — чу се гласът на млада жена.
— Обажда се инспектор Джул от отдел „Убийства“ на полицията в Сан Франциско. С кого разговарям, моля?
— Ким Горман. Само секунда. — Чу как гласът казва на някой друг в стаята: „От полицията е“. След това се разнесе мъжки глас:
— Стюарт Горман е на телефона. Кой се обажда?
— Господин Горман, инспектор Джул е на телефона.
— Исусе, инспекторе, никога ли не се отказвате? Защо тормозите дъщеря ми?
— Нея тормозя. Обаждам се на номерата от мобилния телефон на съпругата ви. Дъщеря ви й се е обаждала два пъти през уикенда, а тя й е звъняла веднъж. Знаехте ли това?