— Не. Но доколкото ми е известно, не е престъпление майка и дъщеря да разговарят по телефона.
— Не, господине, просто проверявах номерата, за да видя с кого е говорила жена ви през последните дни от живота си. Дъщеря ви се оказа първият номер, който набрах.
— Добре, вече опитахте. — Пауза. — Чуйте, инспекторе, в момента не й е лесно да се оправи с положението, сигурен съм, че разбирате. Имате ли нещо против да прекратите за няколко дни? Твърде голям проблем ли би представлявало за вас?
— Не, бих могъл да го направя.
— Ще ви бъда признателен. Наистина.
— Добре. Но така и така говорим, ще ми кажете ли една дреболия?
— Знаете мнението на адвокатката ми. По-добре да не го правя.
— Но вече говорихте с мен.
— Явно говоря твърде много. А и нали разполагате със запис? Използвайте него.
— Става дума за времето, когато сте тръгнали от хижата си в Екоу Лейк — продължи Джул. — Казахте, че е било малко преди два часа. Питам се дали сте имали възможност да преосмислите това?
— Защо?
— Защото се опитвам да подредя събитията във времето. Казахте малко преди два. Искате ли да промените тези показания сега?
Джул изчака в мълчание, докато Стюарт каза:
— Не, беше малко преди два. Почти съм сигурен.
— Видяхте ли, не беше толкова трудно? — каза Джул.
14
Кимбърли с половин око гледаше от дивана телевизора с намален звук. Вдигна поглед към баща си, седнал приведен в едно от креслата.
— Добре ли си, татко?
Стюарт й отвърна със слаба усмивка:
— Като че ли горивото ми взе да свършва, милинка. — Пое си леко дъх и продължи: — Не знаех, че си говорила с мама през уикенда.
— Да, малко. — Ким се поколеба и сви рамене. — Това ли питаше полицаят?
— Просто го спомена. За какво си говорихте двете?
— Всъщност не за много неща. Обадих й се два пъти в събота, обаче тя тичаше насам-натам, така че всъщност говорихме само веднъж, в неделя.
— А за какво е търчала в събота?
Още едно свиване на раменете.
— Нали знаеш каква е мама. Все има нещо.
— Не ти ли каза?
Колкото и Стюарт да се стараеше да поддържа положението спокойно, този въпрос предизвика началото на разгорещяване. Ким откъсна поглед от телевизора и го насочи към баща си.
— Какво? Защо ме гледаш така? Да не мислиш, че се опитвам да скрия нещо от теб?
— Не. И не те гледам никак. Просто си помислих, че може майка ги да ти е споменала с какво се занимава и защо не може да говори с теб, че е възможно това да е свързано с онзи, който я е убил, понеже не съм бил аз.
— Исусе, татко, да не би да казваш… мислиш, че съм била аз ли?
Ето започна се, помисли си той. Но на глас каза:
— Не. Не ставай глупава.
Тя седна изпъната на дивана и очите й започнаха да се разширяват.
— Така е! Наистина смяташ, че може да съм била аз, нали? Боже, не мога да повярвам.
Той вдигна ръка към челото си. Беше се научил, че понякога е в състояние да контролира посоката на избухванията на дъщеря си, като не влиза в конфронтация.
— Ким — поде той равно, — хайде да не започваме. Не съм си помислил това и никога не бих могъл. Знам, че обичаше майка си. Просто се опитвам да си представя кой би й сторил подобно нещо. И искам да ми повярваш, че аз нямам нищо общо. Само това искам.
Като по чудо свърши работа. Ким сякаш се затвори в себе си за секунда, после кимна, стана от дивана, приближи се до него и коленичи, поставяйки ръце върху коленете му.
— Разбира се. Вярвам ти. Нима може да не ти вярвам?
— Както и аз не мога да го повярвам за теб, милинка. Никога. — Той я погали по косата и продължи успокоително: — Нос всички тези репортери отпред. Видя ги и чу какво каза Джина. Ще ме превърнат в заподозрян, защото в момента виждат в това сензация. Трябва да бъдем готови. И не се ядосвай. Гневът няма да ни помогне.
— Знам — прошепна тя в шепите си, — знам го.
— Сигурен съм че го знаеш. И точно затова няма да ми се разсърдиш, ако те попитам дали днес си си взела хапчетата?
Тя дигна лицето си към него и кимна сериозно.
— Започнах да ги взимам отново тази сутрин. Съжалявам. В колежа беше толкова приятно, че си помислих… Обаче после си дойдох и… Чух за един купон в Санта Крус, на което няколко първокурсници като мен щяха да ходят… — Тя замълча. — Знам. Съжалявам. Опитвам се.
Той остави нещата така. За днес беше достатъчно.
— Ходила си да се видиш с Бетани? Какво ти каза тя?