— Взема ли си лекарството?
— Да, от днес, ако мога да вярвам на думите й.
— А вярваш ли?
— Колкото обикновено. Да кажем, шейсет процента.
— Ами ти? Ти как си? — попита Джина и изчака. — Стюарт?
Гласът му прозвуча различно — дрезгаво и уязвимо.
— Като че ли и аз едва сега започвам да осъзнавам случилото се. Толкова е — тежко въздъхна той, — трудно. А имам чувството, че ще става още по-трудно.
— Липсва ли ти?
Отне му секунда.
— Карин ли? Не толкова. Просто тази празнота… Все едно пространството около мен е твърде широко. Много съм объркан. И не се изразявам особено добре.
— Изразяваш се достатъчно добре.
— Не е така. Помниш ли как каза, че очакваш да покажа признаци на скръб?
— Да.
— Ами, не знам кога и дали изобщо някога ще се случи това. — Той замълча, след което продължи на един дъх: — Порази ме усещането, че онова, което двамата с Карин сме имали през последните няколко години — поне което аз бях убеден, че имаме, — е било по-скоро отдаденост, отколкото нещо друго. Наистина е било отдаденост, а не любов, каквото и да значи това. Смятах, че няма да се мамим. Няма да се поставяме взаимно в неудобно положение. Че ще бъдем максимално добри с Кимбърли, ще се постараем да не си пречим и да подкрепяме свързания с кариерата избор на другия. Само че някъде по пътя това престана да бъде… всъщност престана да бъде лично. Мислех, че може би някой ден ще се промени — вероятно след като Ким замине, вероятно по-късно. Но сега започвам да осъзнавам, че дори Карин да не беше мъртва, това никога нямаше да се случи. И точно затова сега усещам празнота. Сякаш, след като нея вече я няма, внезапно ми е позволено да изпитам онова, което е липсвало и което съм отричал през последните пет, шест, а може би дори десет години. Знам, че би трябвало да изпитвам по-силна скръб и се чувствам виновен, че не е така, но това е положението. Имам усещането, че започвам да се събуждам. Неправилно ли е?
— Не е неправилно, но не бих го споделила с пресата.
— Ще се опитам да се въздържа.
— И докато още сме на темата, има още нещо, което трябва да избягваш пред репортерите.
— Кое е то?
— Дебра.
— Казах ти, че няма нищо…
— Знам какво ми каза, но аз говоря за възприемането на факта. Тя е красива и независимо дали ти харесва, езикът на тялото й те желае. Почакай един час, гледай репортажа отново по късните новини и ще разбереш какво имам предвид. Нали в момента не е там с теб?
— Тя дори не се качи, Джина. Тръгна си след вечеря.
— Добре. А, Стюарт? Тя може и да е най-свястната жена на света. Не това е важното. Важното е, че репортерите вече я видяха. Така че, и Дебра е част от историята. И ако има начин да стане още по-голяма част от историята, това ще стане, дори и ти нищо да не правиш. Така че за последен път те питам — тя няма по-голяма роля в цялата история, нали?
Мълчание.
— Стюарт?
Той въздъхна в слушалката и каза:
— Това, което ти казах, е вярно. Никога не сме имали връзка. Никога не сме правили секс. Достатъчно ясно ли е?
— Само дето чувам едно „но“.
Още една пауза.
— Преди три години, докато Дебра преживяваше развода си, Карин предложи да я откъсна от цялата лудост, през която преминаваше. Затова я заведох горе на езерото и известно време си правехме походи в околността.
— Колко време?
— Пет дни — отвърна след кратко колебание.
— Пет дни? Ти имаш брак без любов, а тя се развежда. И нищо не се случи?
— Не сме правили секс, ако това…
— Разбира се, че това имам предвид. Не се дръж като Бил Клинтън.
— Не сме. Тя би… сигурно го е искала. Може и да бях изкушен. Реших, че е добра идея да съкратим престоя си с два дни и да се приберем у дома по-рано. За бога, бях женен за сестра й! Имахме уговорка и аз нямаше да я наруша. Това е истината.
— Страхотно. Кой още знае, че сте ходили горе? Кой може да каже?
— Със сигурност бившият й съпруг, а може би и някои от приятелите й.
— Значи ще се разчуе — безизразно каза Джина. — И ще стане част от мотива ти.
— Само че нищо не се случи. И нищо няма да се случи. Уверявам те. Хората ако искат да ми вярват.
— Не говоря за хората изобщо, Стюарт. Имам предвид деветнайсет конкретни човека в голямото жури. Или пък може би дванайсет в процес за убийство.
— Просто ще им кажа истината.
— Стюарт, на мен току-що ми каза истината и не съм сигурна, че това помогна.
— Ами не знам какво друго мога да направя. Чу ли какво още казах на репортерите тази вечер? Още една истина?