НУ.
Отново получи съобщение от тях, от него или от нея, преди четири месеца, след публикуването на друга своя статия — този път във „Фийлд енд Стрийм“ за ловенето на риба тон от яхта в залива Моро.
Двайсет и един метровата яхта бе потеглила от пристана в полунощ и след нощно плаване на югозапад на около шейсет мили, бяха стигнали до добър рибен пасаж. Макар всеки от останалите дванайсет участника да имаше улов, когато най-накрая качиха рибата на борда, Стюарт се ужаси от алчността на хората в лодката. Като че ли всички внезапно се превърнаха във врагове, решени да откраднат улова на другия — имаше две сбивания и се размениха юмручни удари, когато един от присъстващите определи някаква по-голяма риба (всички екземпляри всъщност тежаха около двайсет килограма, плюс-минус килограм и половина!) като улов на един човек, а пък друг беше сигурен, че той е хванал рибата. В края на плаването участниците се разделиха и всеки пазеше торбата от зебло с улова си, да не би някой от другите рибари да подмени табелката с името му и да вземе повече риба.
Историята, която Стюарт бе написал за „Фийлд енд Стрийм“, беше за неговата инстинктивна реакция спрямо тази потресаваща алчност. Беше взел уасаби и соев сос, бе отишъл при организатора на плаването и го бе помолил да нареже половината от най-голямата уловена риба от Стюарт — седем килограма филе — за суши, за да почерпи всички на борда. Другата половина даде на готвача на яхтата и му каза да сготви колкото ястия с риба тон пожелае, за да достави удоволствие на екипажа и на останалите рибари. Така че, освен сушито се бяха наяли като царе с прясна панирана риба тон, с изпечена със сусам риба тон, с пържена с чесън риба тон и с риба тон с масло, лимон и каперси. В края на деня хората — дори онези, които преди това бяха спорили — се сприятелиха, разменяха си рецепти, кукички и дори рибарски принадлежности, заменяха прясната риба на един за консервираната на друг и дори планираха да излязат на риболов пак в същия състав.
Според Стюарт статията беше много хубав разказ за това как един пример за простичко споделяне може да разкъса желязната хватка на ирационалната борба за територии сред група мъжкари. Явно НУ не беше на същото мнение: „Веднъж те предупредих, но не ме послуша. Общественото влияние може да лекува, но ти предпочиташ да вредиш на безпомощните създания от морските дълбини. Рибата ще ти отмъсти. НЕ УБИВАЙ“.
Втория път Стюарт вече подаде в полицията сигнал за получения имейл, но оттам го отпратиха към ФБР, откъдето на свой ред му казаха, че или ще прехвърлят сигнала към отдела за риба и дивеч, или нагоре по веригата към отдела за вътрешна сигурност като възможна заплаха от терористична организация. Само че повече никой не се обади на Стюарт и дълбоко в себе си той бе убеден, че властите смятат случилото се малко или много за шега. А и честно казано, бе твърде слабо вероятно на Ал Кайда да й пука дали той ще убие рибата, която е уловил. От друга страна, имаше организации, на които не им беше все едно. Ако преди единайсети септември произнесеш думата „тероризъм“ на американска почва, по-вероятно бе да извикаш спомена за Тимоти Маквей, за дейността на Организацията за закрила на животните или на Фронта за освобождение на земята, отколкото образа на Осама бин Ладен и на неговите последователи.
Тези хора бяха сериозни. Те или някой доста сходен с тях му бяха хвърлили око.
В състоянието на емоционална разруха, в което се намираше от миналия петък, когато Карин му беше казала, че иска развод, той не се бе сещал за последната си публикувана статия, едно кратко пътуване извън областта на риболова в „Уестърн Спортсман“. Обаче откакто я бе предал шест седмици преди това, Стюарт от време на време се тревожеше, че разказът му за лова на глигани, на който бе ходил в подножието на Сиера, може да предизвика вниманието на НУ.
И сега, усещайки как добре познатият му гняв бушува и се надига в гърдите му, той кликна два пъти върху съобщението. Беше изпратено миналия петък в два часа следобед. „Зверовете в полето са свещени за Бога, а сега започна да избиваш и тях освен побратимите им във водата. Това е нетърпимо. Знаем къде живееш. Няма да има повече предупреждения. Скоро ще страдаш, както страдаха жертвите ти. НУ“.