16
Уайът Хънт седеше горе в малкия кабинет пред бюрото на Стюарт. Джина и Стюарт стояха притиснати един до друг в тясното помещение зад него.
— Няма начин да се разбере откъде е изпратено съобщението — каза Хънт.
— Не може ли да стигнем до сървъра? — попита Стюарт. — Нали е в gmail.com? Не трябва ли да са абонирани там?
— Да, но какво ще разберем така? Нищо. Няма адрес. Вероятно са се включили онлайн и са работили някъде на лаптоп. Не можем да проследим съобщението. Може да са къде ли не. Но я чакай… — вдигна пръст Хънт. — Хрумна ми нещо друго. Чакайте. — Пръстите му затанцуваха по клавиатурата. Той се вгледа в екрана, напечата още нещо. — Не. Хрумката не беше добра.
— Какво направи? — попита Джина.
— Пуснах НУ в гугъл. А също и „Не убивай“. Само цитати от Библията, нищо друго, както виждате. А щом го няма в гугъл, значи не съществува. Може би наистина е някоя самотна откачалка, както си решил отначало.
— Но какво означава, че знаят къде живея?
— Евтина тактика за сплашване, нищо повече — сви рамене Хънт. — Написали са ти още две съобщения преди това, но не са направили нищо, нали? Не са опитали да те убият. Този тип може да се е сврял в някоя хижа в Айдахо, в Мейн или където и да е. Защо сега да е различно?
— Този път съпругата ми е мъртва — отговори Стюарт. — Мисля, че това е достатъчно различно.
— Разбира се, извини ме — каза Хънт. — Не се замислих.
— Няма нищо — отговори Стюарт. — Явно мнозина го правят напоследък. И аз не се замислих през последните няколко дни. Едва сега започвам да го правя. — Той погледна към Джина, после отново към Хънт. — Значи искаш да кажеш, че може да съм направил точно това, което казва Джул — да съм си изпратил сам тази заплаха?
— По същество е така. — Хънт леко се извъртя към останалите. — Може би, ако намерим компютъра, от който е било изпратено съобщението, ще можем да свалим информацията от хард диска и да докажем, че заплахата е била изпратена от тази машина. Но тогава най-вероятно вече ще знаем кой е собственикът й. Само по себе си действието няма да ни помогне особено.
— Просто за яснота, Уайът — намеси се Джина, — тъй като не можем да разберем кой го е изпратил, Девин няма да може да изключи Стюарт като заподозрян само въз основа на това съобщение, така ли?
— Да, според мен няма да може.
— Чакай малко — донякъде остро се обърна Стюарт към Уайът. — Познаваш ли този тип?
— Кой тип?
— Джул. Когото и двамата изведнъж започнахте да наричате Девин?
Хънт метна поглед към Джина и сви рамене.
— Да. Отдавна. Защо?
— Защото може би някой, на когото той вярва, трябва да му каже, че аз не съм го извършил.
Хънт се прокашля и издаде някакъв гърлен звук, а Джина потъна в неловко мълчание.
— Ами, тази игра не се играе точно така, Стюарт.
— Пет пари не давам как се играе, Джина. Това не е игра, а животът ми.
Хънт се окопити и каза:
— Добре, наистина става дума за твоя живот, но Девин няма да се довери на никого толкова. Нито на мен, нито на жена си, на никого. Той е ченге и следва уликите.
— Въпреки факта, че няма улики срещу мен?
Този път Хънт сви рамене малко по-уверено.
— Ти си съпругът. Обикновено съпругът е извършителят. Оттам е принуден да започне.
— Хубаво, но ако има и други заподозрени? Тогава какво?
— Ако открие някакви улики, ще ги разгледа. Но няма да тръгне по следата на друг мотив, докато не елиминира теб. Независимо какво му казвам аз.
— Значи съм виновен до доказване на противното?
— За Джул вероятно е така.
— Смятах, че би трябвало да е обратното.
Хънт го изгледа равнодушно.
— Ако откриеш нещо в живота, което да става, както би трябвало, кажи ми да си купя акции в него.
Джина хвана ръката на клиента си.
— Чуй ме, Стюарт, Джул може и да не е убеден, но поне те смята за невинен и точно затова в момента не си в ареста. Не разполагат с достатъчно доказателства и това е факт. Разбира се, ще осведомя инспектора за всички взаимоотношения на Карин и той вероятно ще проследи някои от тях или всички. Може дори да подам оплакване до прокурора, който случайно ми е приятел, за хода на разследването до момента. Разбира се, нищо няма да постигнем с това — додаде тя, — но ще е забавно упражнение.
— А какво трябва да правя аз междувременно?
Джина и Уайът се спогледаха заговорнически или може би скептично.
— Повечето хора чакат да видят какво ще стане — каза Джина по-спокойно.