— Е, наречете ме досадник, но точно това правя през последните няколко дни и не ми се иска да го правя повече — отговори Стюарт.
Няколко минути по-късно слязоха долу в дневната. До този момент Стюарт не бе обърнал внимание на показанията на Бетани, че той е бил човекът в колата, и предпочете да се съсредоточи върху факта, че някой е влязъл в гаража му, то сега стигна до очевидния извод.
— Следователно трябва да е бил наш познат или познат на Карин.
— Извинявай, но нали от самото начало допускаме точно това? — каза Джина. — В крайна сметка тя е била гола в горещата вана.
— Тя винаги влизаше в горещата вана гола — отбеляза Стюарт. — Но сега се чудя за следното: не знаем дали някой е влязъл във ваната заедно с нея, нито пък дали е пил от другата чаша с вино. Може Карин да е бутнала чашата на платформата и тя да се е счупила. Излязла е от ваната и е почистила повечето парчета. След това е дошъл убиецът, промъкнал се е тайно, ударил я е с бутилката и след това я е натиснал под водата. Това не означава, че е имала връзка с него или с някой друг.
— Вярно е — съгласи се Джина.
— Възможно е да е нямала — побърза да се съгласи Уайът. Вероятно Стюарт имаше нужда да вярва в това. — Но да се върнем на възможността за достъп до дома през гаража. Твърдиш, че Карин трябва да е познавала убиеца си, защото той е имал устройство за отваряне на вратата на гаража, което тя най-вероятно му е дала, така ли?
— Така — отвърна Стюарт.
— Съжалявам, но не на всяка цена — отбеляза Хънт. — Сега много коли имат копчета на предното стъкло или на тавана, които можеш да настроиш на честотата на вратата на гаража си, за да не се налага да използваш дистанционно. Така че всеки, който някога се е приближавал до гаража ти — търговец, градинар, боклукчия, служител, който снема показанията на електромера и на други уреди, който и да е — може на практика да е откраднал честотата ти, стига да иска.
— Значи твърдиш, че този тип НУ…
— Не е невъзможно — каза Хънт. — Всеки би могъл.
Джина забеляза движение през прозореца и се обади:
— Ето го и Девин.
Джина отиде да отвори вратата, Джул пристъпи вътре и тъкмо се канеше да я поздрави, когато се закова на място и впери гневен поглед в Хънт.
— Какво търсиш тук, Уайът? — попита той премерено спокойно. Хънт, който стоеше до дивана заедно със Стюарт, сви рамене.
— Работя усилено както винаги. — Започна весело, но когато Джул не отвърна, каза: — Джина имаше компютърен проблем.
— Значи си му пипал компютъра? — Без да изкача отговора и вече с потъмнял поглед, Джул се обърна към Джина: — Сънувал ли съм, че те предупредих да не пипате нищо, докато не дойда? Според теб това не включваше ли и Уайът? — После отново се обърна към Хънт: — Откога се занимаваш със случая?
— Джина ми се обади и аз веднага пристигнах — отново сви рамене Хънт.
— Не говоря за този конкретен проблем с компютъра, Уайът. Много добре знаеш. От колко време се занимаваш със случая?
— Току-що се запознах с този човек — отговори Уайът.
— Не питах това — сряза го Джул.
— Какво се опитваш да постигнеш, Девин? — намеси се Джина. — Помолих Уайът да дойде и да погледне в компютъра на Стюарт, за да видим дали ще разбере откъде идват заплашителните съобщения. Само толкова.
— Не е така. Уайът работи за теб и изпомпва от мен информация.
— Няма никакво помпане, Дев. Ти не си ме питал. И за протокола заявявам, че не работя за никого. Но докато все още обсъждаме случая на Стюарт тук, ще ти кажа, че според мен вие, инспекторите, бихте нарекли получения от него имейл следа. И понеже сте го пропуснали, а ние ви го предоставяме, за да не допуснете огромна грешка, може би ще престанеш да сипеш обвинения за това на чия страна съм. Тук съм по същата причина, по която и ти, Дев. Джина ме помоли. Струва ми се, че всички бихме искали нещо да ни насочи към истинския извършител. Към убиеца на Карин. Какво ще кажеш?
Тирадата явно не допадна на Джул. Хвърли последен злобен поглед към Хънт, още един към Джина и се извърна леко, сякаш се канеше да излезе от вратата, през която току-що беше влязъл. Но накрая се успокои и попита:
— Е, с какво разполагате всъщност?
Изведнъж за изненада на всички се обади Стюарт:
— Преди да стигнем до това, инспекторе, трябва да ви кажем нещо за вратата на гаража.
— Какво за нея?
Джина вдигна дланта си с надеждата да възпре клиента си:
— Стюарт…
— Не, това е важно — каза той. — Уайът тъкмо ни обясняваше, че всеки…
— Стюарт! — Гласът на Джина прокънтя в стаята, нетърпящ възражение. — Сериозно ти говоря. Не искаме да слушаме.