— Може би аз искам — каза Джул.
Джина вече беше застанала между инспектора и клиента си.
— Сигурна съм, че искаш, но няма да стане. — Отново се обърна към Стюарт, за да се увери, че е разбрал посланието й. Беше въпрос на стратегия. Истината бе само малка част от всичко. Нека Джул си мисли, че са открили пробойни в аргументите му и нека да придаде това впечатление и на прокурора. — А сега, инспекторе — продължи тя, — поканих ви да погледнете тези имейли. Ако ви интересуват, компютърът е горе.
Тя се обърна и тръгна, а мъжете я последваха.
Хънт отново седна пред клавиатурата, а останалите се скупчиха зад него в стаичката. Хънт им показа първия имейл.
— И кога пристигна това съобщение? — попита Джул.
— След една статия в „Сънсет“ — отговори Стюарт. — Имаше рецепти за приготвяне на пъстърва на открито.
Джул погледна за кратко заплашителния имейл.
— Важното е, че не го е направил Стюарт — каза Джина. — Не той е изпратил имейла.
— Можете ли да го докажете?
Хънт се обади от мястото си пред компютъра:
— Точно там е проблемът, Дев. Не можем да го изключим с абсолютна сигурност. Няма начин да се докаже откъде…
Внезапно Стюарт се обади:
— Извинявай, Джина. Може ли да кажа нещо?
— Вероятно не — изгледа го тя. — Не и тук.
— Ами навън? — попита Стюарт и кимна към съседната стая. — Може би си струва.
— Добре. — Тя се обърна към другите двама мъже. — Дайте ни минутка, момчета. Веднага се връщаме.
Джина и Стюарт едва бяха излезли от стаята, когато Джул започна:
— Не знам дали си чувал, Уайът, обаче ние в полицията наричаме това възпрепятстване на правосъдието. Така че, ако попречиш на едно разследван, може да отидеш в затвора.
Хънт тракаше безгрижно по клавиатурата.
— Някой наш познат да е възпрепятствал правосъдието?
— Да осведомяваш адвоката на заподозрян за хода на официално разследване може да се нарече дори помощ и съучастничество.
Хънт престана да трака по клавиатурата и се обърна. Заяви направо, по-скоро нетърпеливо, отколкото ядосано:
— Стига, Дев. Знаеш, че работя за фирмата на Джина и че тя представлява Стюарт. Ако си предпочел да не свържеш тези два факта, проблемът си е твой, приятелю, не е мой. Никога не съм признавал или отричал нищо за участието си или за липсата на участие в случая на Джина, когато разговаряхме онази вечер, а и ти не ме попита, така че какъв е проблемът? — Джул понечи да каже нещо, но Хънт го спря. — Освен това ти не ми даде никаква информация, която нямаше да науча още на следващия ден. И трябва да отбележа, че нищо в сведенията не уличаваше Горман в престъпления.
— Но взети като цяло, биха могли, Уайт.
— Кои части, взети заедно? — поклати глава Хънт. — Че е бил ядосан на жена си? Че се е разкрещял на пътния полицай?
— А какво ще кажеш, че това не е първият случай на битово насилие, в който е намесен? — изстреля в отговор Джул. — Или че е имал връзка със сестрата на съпругата си? Че внезапно ще стане по-богат с няколко милиона долара? Че негова съседка е видяла колата му да влиза в гаража? Знам, знам, може и да не е карал той. Но я ми кажи кой друг може да е карал колата му?
— Освен ако изобщо не е била неговата кола.
— Точно така. Съседското момиче, което признава, че харесва Горман, иска да го уличи в престъпление, следователно лъже, така ли? Хайде, Уайът, това нищо ли не ти говори?
Хънт посочи екрана на компютъра и каза:
— Не толкова силно, колкото това. Нали не вярваш наистина, че той сам си е изпратил тези заплахи?
— Не, може и да не е. Но освен това не гледам на тях като на сериозна заплаха.
— Само дето жена му е мъртва.
Свиване на рамене.
— Също толкова възможно е да е получил последното съобщение от този ненормалник в петък и да е решил, че така ще отвлече вниманието ни. Всъщност е възможно точно това да го е накарало да реши, че моментът е подходящ да направи с жена си каквото е намислил.
Хънт избута стола на колелца от бюрото, скръсти ръце и погледна нагоре към приятеля си.
— Невероятно е.
— Кое?
— Колко малко от онова, което всъщност знаем, има значение. Даваш си сметка. Въпрос на нагласа е. Смяташ, че понеже Стюарт е съпругът, той го е извършил, затова всичко подкрепя убеждението ти. Аз знам същите факти и нито един от тях не доказва, че той е извършителят. Знаеш ли със сигурност, че чука сестрата на жена си? Искам да кажа, разполагаш ли с разписки от хотел, със снимки, с каквото и да е истинско доказателство?
— Още не. Търсим.
— Много убедително. Само догадки. — Хънт погледна към приятеля си. — Знаеш ли за какво ми напомня това — за мен и теб. Помниш ли миналата година, когато Чейни стреля по онзи тип по време на ловен инцидент? Излизам с едни приятелчета и някой се шегува колко е опасно да ходиш на лов с вицепрезидента. А друг шегаджия от отсрещната страна на масата заявява, че предпочита да ходи на лов с Чейни, отколкото да се вози в една и съща кола с Тед Кенеди.