— И това ти напомня за теб и мен?
— Искам да кажа, че каквото и да бе направил Чейни, дори да беше убил онзи тип, привържениците му нямаше да дават и пет пари въпреки фактите. Каквото и да направи Чейни, Тед Кенеди винаги ще е по-лош. Това имам предвид. Непоклатимото мнение.
— Само дето аз не съм непоклатим, Уайт. Опитвам се да построя хипотеза, а много от фактите, с които разполагам до момента, насочват към един и същ извод.
— А обръщаш ли погледа си към някой друг?
— Засега не се е появил друг вероятен заподозрян.
— Ами деловите й партньори?
— Вече разговарях с трима от тях — сви рамене Джул. — С Форестър от инвеститорите в Пало Алто и с двамата й партньори лекари, Макафий и Пинкърт. Да, може и да имат известен мотив, но имат и алибита.
— Посред нощ в неделя? Добри алибита? Това само от себе си е малко странно, не мислиш ли? Искам да кажа, в случай че не са били у дома в леглото.
— Там са били. Всички до един.
— Ето пак — засмя се Хънт. — Всички ли имат съпруги? Попита ли ги?
— Единият е разведен, другият е щастливо женен и не, нямат причина. Поне засега. Нищо не сочи към тях, Уайт. Двамата с Роук ми намерете нещо истинско и аз ще го проуча, обещавам. А междувременно Горман остава заподозрян. Защо ли? Защото го е извършил, затова. Със сигурност е допуснал грешки. Просто засега не съм открил какви.
Джина отново бе застанала на вратата, а Стюарт беше зад нея.
— Какво не си открил още?
— Някакъв начин да свържа тези заплахи с конкретен човек или дори с конкретно място — отговори Джул без никакво забавяне. — Няма да е лесно. Вие двамата какво правихте навън?
Джина посочи към клиента си и каза:
— Стюарт си води дневници, бележници за пътешествията, снимки. Тъй като знаем датите на имейлите, искаше да провери дали е бил някъде сред природата, когато са били изпратени, защото това до голяма степен би го елиминирало като техен подател, нали?
— Възможно е. Е и?
— Ами на първата дата, двайсет и трети август миналата година е бил насред шестдневен поход в Битъррут заедно с приятели, един от които е Джед Конли. Калифорнийският щатски съветник Джед Конли? Който не би излъгал дали са носели компютри, или не. Не са. Ето снимка на тримата с имената и датите на гърба. — Докато подаваше снимката на Джул, Джина си мислеше, че тя е достатъчно убедителна, защото тримата бяха натоварени с раници и се бяха скупчили около джипа на Джед. — Стюарт не е изпратил тези съобщения, инспекторе. Те са истински заплахи, а последната от тях явно е била изпълнена.
Джул прие тази информация с каменно изражение.
Уайът Хънт се завъртя, погледна го и попита:
— Е?
— Да, това усложнява нещата — съгласи се Джул. — Само дето заплахите не са били насочени към Карин, нали?
След като Джул си тръгна, екипът на защитата отново се събра долу в кухнята. Хънт седна срещу Джина на масата, сключил ръце пред себе си. Кацнал на плота, Стюарт се обади:
— Фактите няма да променят нещата, нали? Джул просто не ги вижда.
— Ще трябва да се справи с последната информация по някакъв начин — каза Джина. — Ако всичко е както трябва, ще покажем тези заплахи пред съдебните заседатели и ще имаме сериозни причини за основателно съмнение.
— Добре, но не искаме да говорим повече, че ще трябва да се явявам пред съдебни заседатели. Това означава, че ще ме арестуват. Не трябва да допускаме да се стига дотам.
— Със сигурност — съгласи се Джина. — Но нека бъдем реалисти. И да сме готови.
— Какво искаш да кажеш? — попита Стюарт. — Че той ще ме арестува въпреки всичко? Дори и да не намери нова улика?
— Какво имаш предвид под „нови“? — попита Хънт. — Засега няма никакви, нали?
— Не, няма веществени доказателства — каза Джина. — Както казах, след днес може би малко ще забави темпото. — Тя погледна към клиента си. — Но реалистично погледнато, трябва да имаме предвид, че не му е нужно още много, Стюарт. Може би просто прокурорът трябва да се съгласи да започне дело. Делото е достатъчно шумно, за да може Джери Ейбрамс да поиска да се възползва от възможността.
— Кой е Джери Ейбрамс?
— Заместник-прокурорът — поясни Хънт. — Адски амбициозен, както ще ти каже и Джина.