Само че преди това трябваше да си вземе някои неща. Държеше сака си на една закачалка в килера, но сега го свали и го постави до пистолета. После извади от гардероба чорапи и бельо за една седмица. Не знаеше колко време ще му отнеме това — в момента не можеше да каже дори какво конкретно е „това“. Мислите му го отвеждаха към вероятния ден на погребението на съпругата му — следващия понеделник или вторник, — но отказваха да отидат по-надалеч.
Знаеше само, че няма да допусне да отиде в ареста — нито за седмица, нито за ден, нито дори за един час.
В банята подбра най-необходимите тоалетни принадлежности. Реши, че сигурно няма да може да спи нормално през следващите няколко дни, затова извади едно наистина старо шишенце с приспивателни, от които Карин бе имала нужда известно време. Взе и нейния викодин — останалите няколко таблетки.
Когато се върна в спалнята, сгъна още един чифт джинси, четири фланелки, лека и пухкава долна риза и два еднакви кафяви пуловера. Днес беше топло, но знае ли човек. Тук беше Сан Франциско и до обяд можеше да стане зима.
Телефонът до леглото му звънна и той посегна да вдигне слушалката, но в крайна сметка остави секретарят да поеме разговора след петото иззвъняване. Долу на секретаря чу женски глас, но не можеше да каже кой точно се обажда. Дебра? Джина? Кимбърли? Някаква репортерка? Не можеше да разбере и не му пукаше.
Накрая, във все още кънтящата от звъненето тишина, Стюарт се изправи пред дрешника и се загледа в окачените си дрехи. Имаше нужда от немного тежко яке, което да позволява свобода на движенията, не привлича вниманието и щеше да покрие средата на колана отзад, където възнамеряваше да скрие пистолета си при нужда. Избра една сиво-зелена шуба с цип, уви пистолета в нея, после я пъхна в сака и дръпна ципа.
Долу остави сака си върху масата в трапезарията и за последен път излезе до горещата вана. Стоя наведен над нея почти минута, но нищо тук не му въздейства. Не усети нито присъствието на Карин, нито на духа й. Само влага, лек мирис на хлор и огромна пустота.
Къщата имаше странична врата, от която се излизаше на пътека покрай оградата в края на имота. Съзнаваше огромната вероятност да го причакват репортери — Джул бе казал, че ги е видял на улицата на идване, Джина и Уайът също ги бяха видели — и понеже искаше да ги избегне на всяка цена, Стюарт мина през гаража и през тази врата, след това покрай оградата отиде в задния двор — пустош от пожълтяла трева и буренясали лехи.
Спря на тревата и вдигна поглед към задните прозорци на къщитe на съседите си, за да се увери, че никой не наднича точно в този момент. Доволен, продължи надолу към края на оградата, където от една портичка се излизаше на стръмна пътека между две къщи.
Излезе на Ларин и се спусна надолу по хълма три пресечки, спря на четвъртата и за последен път се огледа за минувачи и за репортери. Никой. Вече бе извадил ключа си, пъхна го в ключалката на вратата на гаража, завъртя и отвори. Навсякъде в Сан Франциско бе трудно да паркираш, но особено трудно бе тук, на Рашън Хил, затова преди седем години бе принуден да наеме това място за стария си форд пикап F-150 — започна с наем от осемдесет долара, който в момента бе стигнал сто и петдесет и това минаваше за добра сделка.
Метна сака си на пода пред предната седалка и се настани зад волана. Потърси гаечния си ключ в жабката, намери го и излезе на улицата, където от двете страни имаше паркирани автомобили. Избра напосоки една от тях, увери се, че на прозореца няма стикер, идентифициращ колата като притежание на някой от съседите му, бързо коленичи и смени задния регистрационен номер със своя. След това се премести отпред и повтори процеса. След по-малко от три минути новите регистрационни номера бяха поставени на пикапа му. Минута по-късно Стюарт даде на заден, затвори и заключи вратата на гаража и потегли към офиса на Джед Конли в Норт Бийч.
Седяха и пиеха кафе до един от прозорците на „Марио Бохемиън Сигар Стор“ — заведение за бързо хранене на ъгъла на Кълъмбъс и Юниън. Гледаха към парка на Уошингтън Скуеър с неговите групи по тай чи, с кучета, които гонеха фризби, и с хора, излезли на пикник върху тревата, за да се порадват на хубавото време.
Само че двамата не обръщаха внимание нито на гледката, нито на напитките си. Стюарт тъкмо беше казал на приятеля си, че ще слезе на юг на полуострова, за да поговори с някои от деловите партньори на Карин там. Лицето на Конли бе сериозно и съсредоточено, докато въртеше чашката си в чинийката.