Хлътналите очи на Стюарт Горман се взираха встрани над рамото на Девин Джул.
— Извинявайте, какво попитахте?
— Казахте, че сте се прибрали малко преди шест. Попитах ви къде сте били.
Горман върна погледа си върху него.
— Имаме хижа на Екоу Лейк, до южната част на Тахо. Бях там през уикенда.
— Значи трябва да сте тръгнали оттам рано.
— Малко преди два. Не можех да заспя, затова си помислих, че бих могъл просто да се прибера вкъщи.
— И бяхте сам там?
— Да. — Горман повдигна брадичката си, покрита с леко набола брада. Лицето му беше изпито, кожата му бе подчертано бледа въпреки слънчевия загар. Бялото на очите му беше изпъстрено с капиляри. — Аз съм писател. Качих се там, за да свърша малко работа.
Седяха един срещу друг на кръгла дървена маса в кухня, която беше значително по-добре обзаведена от собствената кухня на Джул. Редица от прозорци на източната стена пропускаше ярка ивица от слънчева светлина, която се отразяваше в повърхностите на лъскавите медни тигани, окачени на отсрещната стена. Джул бе застанал срещу Горман, така че да не му се налага да наблюдава специалистите на местопрестъплението и асистентите на съдебния лекар, докато преминават през всекидневната и навън към задната веранда, където голото тяло на Карин Горман продължаваше да лежи върху дъските на платформата до голямата кръгла вана.
Те тъкмо започваха. Джул бе скрил и включил малкия диктофон в джоба си. За всяко ченге от отдел „Убийства“ смъртта на съпруг или на съпруга неизменно предизвиква първоначално подозрение към оцелялата половинка. Когато бъде убит съпруг, първо поглеждате към съпругата, и обратно. И макар че от това, което знаеше, смъртта на Карин Драйдън можеше да бъде определена като самоубийство, някъде в дъното на съзнанието му се спотайваше възможността за убийство.
Последното нещо, от което се нуждаеше Джул в този момент обаче, бе да предизвика подозрението на съпруга. Придържаше се към безобидни въпроси.
— Успяхте ли да напишете нещо?
— Не. — Горман прокара ръка по съсипаната си буза. — По-добре да ви кажа. За последен път видях Карин тук, в къщата в петък следобед. Каза ми, че иска развод. Докато бях горе, не можех да мисля за нищо друго.
— Какво смятахте относно развода?
Погледът на Горман отново се отклони, след което се върна.
— Вие женен ли сте, инспекторе?
— Да.
— Обичате ли съпругата си?
Джул кимна с глава.
— През по-голямата част от времето.
— Аз също. Освен, когато я мразех.
— Това често ли се случваше?
— Честно казано, през по-голямата част от този уикенд.
— Значи вие не сте искали да се разведете с нея?
— Не можех да си позволя да приема думата „развод“ — отвърна Горман. — Смятах, че щом я изречеш на глас, тя започва да придобива реалност. Карин и аз бяхме заедно и бяхме обвързани, и това е, мислех си аз, за добро или за зло. Затова дори не исках да смятам развода за възможен избор.
Джул кимна.
— Тя обаче поиска да се освободи? И се е освободила, нали?
Джул се облегна назад в стола си.
— Смятате, че се е самоубила?
— Така ми изглежда.
— Чрез удавяне? Човек доста трудно може да свърши тази работа сам.
Ако свиването на раменете на Горман порази Джул с хладното си безразличие, думите му бяха може би още по-смразяващи:
— Тя беше лекар. Проверете, няма да се учудя, ако в крайна сметка се окаже, че не е било удавяне. Горе имаше запаси от викодин. Взема малко хапчета, изпива няколко питиета, ляга във ваната, загрята около 40 градуса, и адиос.
Докато асимилираше тази информация, Джул почувства как всичките му сетива се изострят. Стюарт Горман току-що го бе снабдил с напълно приемлив и подробен сценарий за смъртта на Карин — сценарий, който, ако бъде приет от съдебния лекар и от полицията, щеше да смъкне всяко подозрение от него, съпруга. Ако е бил свързан със смъртта на съпругата си, това бе изкусна хазартна игра с висок залог, находчива и опасна.
— Може ли да се върнем към това как я намерихте? — попита Джул.
Горман посочи към стаята зад себе си.
— Вече разказах на онези момчета. Какво значение има?
Защото сега те записвам, помисли си Джул. В действителност вероятно нямаше особено значение, но целта на Джул беше да го кара да говори.
— Просто искам да се уверя, че данните са точни. Казахте, че сте пристигнали тук малко след шест и сте паркирали в гаража си…?
— Добре — въздъхна Стюарт, — очаквах вече да е станала. Обикновено по това време в понеделник е будна. В къщата обаче беше тихо, затова си помислих, че още спи, и реших да я оставя. Може би и за нея уикендът е бил тежък. Направих си кана кафе и излязох да взема вестника. Продължаваше да е тихо. Не чувах душа, затова се качих на горния етаж, но нея я нямаше в леглото. Беше оправено. Затова реших, че може би и тя е заминала някъде за уикенда…