— Според мен това не е блестяща идея, Стю. Не знаеш нищо за тези типове, какви са и дали някой от тях не е убил Карин…
— Тръгвам с допускането, че един от тях би трябвало да е убил Карин, Джед.
— Не непременно. Може да е бил този тип с „Не убивай“.
Стюарт остана неподвижен известно време, после поклати глава.
— Ако е бил той, каквото и да направя сега, ще се опита да убие и мен.
— Но нали тъкмо ми каза, че…
— Знам, знам. И ако това извади Джул от равновесие за ден-два, толкова по-добре. Но помисли над следното. Първо, той няма да се помъкне в къщата ми, докато ме няма, нито пък без оръжие. Не, трябва поне да носи оръжие. Няма да дойде да ме наръга с нож, докато спя. Този тип ми пише заплахи по интернет, за бога. Никога няма да рискува да го видя или да ме въвлече в ръкопашен бой. Ако предприеме нещо, най-вероятно ще ме застреля от разстояние. Освен това той иска мен, а не Карин.
— Може би, за да те накаже…
— Не мисля така. Освен това няма следи от борба, както би "трябвало да има, ако случаят беше такъв. Ако е чула вратата на гаража, а трябва да я е чула, сигурно е помислила, че аз се прибирам по-рано. Л това щеше да я накара да стане от ваната, увита поне с кърпа.
— А може би не. Възможно е по време на отсъствието ти тя да е разсъждавала върху реалните последици от развода ви и да е променила мнението си.
Устните на Стюарт се извиха нагоре, но това не беше усмивка.
— Много мило, че го казваш, Джед, но не е възможно.
— И какво се опитваш да кажеш?
— Че е знаела кой влиза. Очаквала го е.
Конли като че ли изведнъж се сети за кафето си и отпи, след това пресилено внимателно остави чашата си обратно.
— И с кого искаш да разговаряш?
— С всички, за които разказах на Джина, с хората, с които Карин имаше делови отношения. С всички други заподозрени. По-точно с моите заподозрени.
— Но нали каза, че всички те имат алибита.
— Не, Джул го каза. Явно всички са спели в домовете си. Може да е всеки от тях.
— Какво се надяваш да постигнеш?
— Ще говоря с всички и може би ще разбера кой я е убил.
— И после какво?
— Сигурно ще импровизирам — сви рамене Стюарт. — Ще опровергая разказа на този тип и ще разкажа всичко на Джул. Или на Джина.
— А може би, след като е убил един човек, той ще очисти и теб — поклати глава Конли. — Чуй ме, Стю, идеята е лоша. Нали каза, че някакъв частен детектив работи за Джина. Той се занимава с такива неща ежедневно. Разпитва свидетели, проверява алибита, нали? Нека той се заеме.
— А аз какво да правя? Да седя и да чакам Джул да дойде да ме арестува?
— Трябва да организираш погребението, нали? Имаш Ким. Имаш Дебра.
— Няма да отида в ареста нито за ден.
— Нали и Джина…
— He!
Разпаленият отговор накара Конли да се сепне.
— Ей! По-спокойно! — Той се поизправи на стола си. — Какво „не“?
— Говориш за Джина и за нейния частен детектив, но истината е, че работата на нито един от двамата не е да не допуснат да вляза в затвора. Ако ме арестуват, сигурен съм, че те ще се справят страхотно, но чуй какво казват всички — Джина, Хънт, Джул. Чуй ги и ще видиш, че според тях целият сценарий с ареста всъщност не зависи от никого. Може просто да се случи, ако на някое хлапе от прокуратурата му щукне.
— Но засега Джина не е допуснала да се случи.
— Не е съвсем вярно. Или се дължи на нея, или на факта, че Джул не е намерил улики срещу мен като извършител. Въпреки че излях душата си пред него още първия ден. — Най-сетне лицето на Стюарт леко се отпусна. — Не се оплаквам от Джина, Джед. Радвам се, че тя се зае със случая, за което трябва да благодаря на теб. Но не мога просто да седя и да чакам, докато някой реши, че трябва да ме тикне в затвора. Трябва да направя нещо.
— Разбираемо е — наведе глава на една страна Конли. — И идваш при мен. Не че не бих ти помогнал по всеки възможен начин, но наистина не мога да си позволя да се замеся в това публично, Стю.
— Разбирам. Политиката. Не е добре за имиджа ти да те виждат със заподозрян в убийство. Помощта, която искам, няма да е по-публична, отколкото в момента.
Конли допи кафето и през това време взе решение.
— Добре. За какво са приятелите? Какво ти трябва?
Стюарт огледа малкия ресторант, след това се приведе напред.
— Каза, че си говорил с Карин в петък. Работиш с нея във връзка с някакви проблеми с ПИ и със ставата. Колко сериозни бяха?
Сякаш оценявайки въпроса за пръв път, Конли кимна почти незабележимо и присви очи.
— Предвид на всичко, доста сериозни. Явно е имало проблеми с някои от клиничните изпитания.