— Представям си. Всъщност смятах да ви се обадя, но…
— Но искахте да видите дали преди това няма да ме арестуват?
Мълчаливо признание, съвсем леко свиване на рамене, бърчи и неловка усмивка.
— Може би донякъде и това. Извинете.
Стюарт кимна.
— Уверявам ви, че не съм убил съпругата си. Вестниците — всъщност всички — явно схващат нещата погрешно. Не бях у дома, когато се е случило.
— Разбирам — отвърна Форестър. — Медиите не за пръв път грешат. Нуждаят се от сензация, а за момента сензацията сте вие. И аз съм изпадал в подобно положение. Съгласен съм, че е крайно неприятно. С какво мога да ви помогна?
Пътуването на Стюарт дотук бе една изплъзваща се и неясна фантазия, в която той тероризираше хората, с които Карин бе имала работа, на първо място Форестър. Сега, изправен лице в лице с този очарователен и самоуверен бизнесмен, присъствието му тук внезапно му се стори налудничаво и дори сюрреалистично.
— Честно казано, не съм сигурен — поде той. — Опитвам се да разбера повече за някои страни от живота на Карин, за които не знаех много. Едно от първите неща, на които се натъкнах, бе, че е имала някакви проблеми с ПИ, финансови и други, и че вие сте човекът, с когото ги е обсъждала.
— Не съм сигурен, че всичко, което казвате, е така, но вероятно имате право. Аз съм човекът. Но ако смятате, че има връзка между тези неща и смъртта й, ще ви кажа, че сте много далеч от целта.
— Не твърдя това. Засега. Дори не знам какви са били проблемите.
Форестър спечели няколко секунди, опивайки от кафето си, остави чашата върху стъклената масичка пред тях, облегна се в креслото си и кръстоса крака. Позата му бе точно обратното на враждебна, седеше отпуснат и спокоен. Беше готов да говори.
— Казахте финансови и други проблеми. Какви други?
— Струва ми се, че попадат в графата лекарска етика. Научила е, че ставата й е убила няколко човека.
— Струва ми се, казахте, че не сте запознат с проблемите — леко наклони глава Форестър.
— Не с всички. Това установих само преди час. Вярно ли е?
— Ами, все още предстои да се изясни — отвърна Форестър. — Наистина има някои въпроси. И Карин искаше да получи отговорите им.
— Преди окончателното одобрение от страна на Агенцията за храните и лекарствата?
— Така би искала, да.
— И какво бавеше нещата? Имам предвид намирането на отговорите.
Форестър вдигна ръка и подръпна възела на вратовръзката си.
Прокашля се.
— Ами компанията ПИ, разбира се, проведе обичайните сериозни клинични изпитания съгласно изискванията на АХЛ при появата на нов продукт и резултатите от тези изпитания убедиха компанията и инвеститорите, че няма да има проблем да започне масовото производство на ставата.
— Само че всъщност е имало проблем?
— Разбира се, когато умират хора, възниква най-малкото проблем с възприемането. — Форестър събра краката си и малко се приведе напред в креслото си с усмивка, която молеше за разбиране. — Но истината е, че смъртните случаи станаха известни много след периода на проучването, така че те бяха извън неговите параметри.
— Но хората наистина са умрели, нали? Не трябваше ли властите да разберат причините?
— Да, но резултатите не бяха убедителни.
— В какъв смисъл?
— Поради факта че съсирените могат да се дължат на много причини. Не е задължително да са усложнения след операция по подмяна на става, извършена три или пет години преди това.
— Значи хората са починали поради усложнения, предизвикани от съсиреци.
— В основни линии да.
— Колко човека?
— Досега имаме официално потвърждение за шестима. Но не бива да забравяте, че това са шест случая от над шестстотин операции. Така че сме в рамките на допустимия стандарт за появата на постоперативни съсиреци, който е едно на сто. Освен това нито един от пациентите не е по-млад от шейсет години. Ставата на Драйдън не е причината за тези смъртни случаи. Най-вероятно се дължи на самите операции. Типичните усложнения. Трагични, наистина, но типични.
— А какво смяташе Карин за това?
Форестър сви рамене и разпери длани съвсем откровено.
— Ако искате да ви кажа истината, според мен тя просто бе твърде чувствителна към проблема, защото изобретението беше нейно, носеше нейното име и така нататък. Когато ПИ започне масовото производство, цифрите ще бъдат зашеметяващи. Имам предвид цифрите на печалбите. Тя — всъщност вие двамата — щяхте да станете много, много богати. Струва ми се, че величината и реалността на всичко това я изнервяха.