Стюарт силно се съмняваше, че е било така. Ако изобщо нещо я е изнервяло, било е обратното — че ще има дори временно препятствие пред стремежа й към парите. Само че нищо нямаше да спечели, ако изкаже това мнение на глас. Вместо това каза:
— А за какво търсеше вас?
— Искаше да се намеся пред ПИ. Смяташе, че биха могли да разрешат проблема за около две години, ако имат ясно разбиране в какао се изразява той. От последните доклади. Още няколко аутопсии, такива неща.
— Искала е да спрат производството.
Като видя, че Стюарт явно разбира и приема основния проблем, Форестър отново седна по-удобно.
— По същество да. Което… мисля, че трябва да го знаете… Разбира се, знаете за заема мецанин на Карин?
— Разбира се. В най-общи линии.
— Е, нейният заем не беше единствен. А забавяне от две години и повече на този етап… Искам да кажа, че някои от инвеститорите… — Още едно свиване на рамене. — Струва ми се, че разбирате какъв е проблемът.
— Да, струва ми се. — Стюарт отговори лаконично и осъзна, че се бори възмущението да не проличи в тона му. — Карин е заплашвала да разгласи истината за един според нея дефектен продукт, а успее ли да го направи, това е щяло да струва на някои хора вероятно милиони долари. Така стоят нещата, нали?
— Според мен още не се канеше нищо да разгласява. Просто имаше нужда някой да подържи ръката й, да й вдъхне нужната увереност. Според мен и тя като всеки друг инвеститор искаше да продължи.
— Не е ли обсъждала с вас възможността да се опита да отложи производството от страна на ПИ?
— Не, не конкретно. Вълнението около всичко това бе наистина малко прекалено. След няколко месеца и двамата щяхте да се усмихвате по целия път до банката. Сигурен съм.
Стюарт усети, че ако остане още минута-две под нетрепващия поглед на Форестър и неговата неизменна сърдечност, сигурно няма да издържи, ще се върне в сградата с пистолета си и ще пръсне мозъка на тоя тип. Само че искаше да разбере още нещо.
— Дон, нека те попитам — обаждал ли ти се е инспектор Джул от отдел „Убийства“?
Смяната на темата не уплаши Форестър. Всъщност дори кой знае защо явно го накара да се почувства по-сигурен.
— Вчера. Попита ме какво съм правил в неделя през нощта.
— Нека позная — спял си в леглото си.
— Какво друго може да прави човек в единайсет вечерта в неделя, ако трябва да става в четири и половина?
— В четири и половина?
— Времето на Уолстрийт. Ако играеш на пазара, трябва да ставаш по това време. Но ти вече знаеше какво съм му казал? — Това беше въпрос.
— Попитах го дали изобщо търси други заподозрени — освен мен — и той ми каза че е проверил алибитата на всички хора от мобилния телефон на Карин. Което включва и теб.
— Но сега питаш мен? — Въпросът явно не го притесни или пък Дон Форестър беше така добре програмиран да се държи сърдечно в деловите си отношения, че подобно на Мария Антоанета не би показал гняв или негодувание дори пред екзекутора си.
— Не искам да те обидя — възприе тона му Стюарт, — но някой, който е убил Карин, би трябвало да лъже за това къде е бил, и аз възнамерявам да открия кой е.
— Ами, не съм аз. — Отново вдигнати нагоре длани, непресторена невинност. — Бих ти предложил да попиташ съпругата ми или което и да е от трите ми деца, обаче наистина предпочитам да не се налага. Но тъй като искрено ти съчувствам, ще ти кажа повече от онова, за което ме попита инспекторът. Изпекох пиле на новия си грил. Стана страхотно — с розмарин и с лимон. Невероятно. И половин бутилка вино — опитвал ли си „Гави ди Гави“? Ако питаш мен, италианските вина са страхотни. След това сложихме децата да си легнат в седем и половина — най-голямото е на шест, затова винаги си лягат рано. Аз самият цепих дърва до девет. Така че, не, не съм убил Карин. Освен това според мен тя беше невероятен човек. Умна, забавна, интересна.
Стюарт кимна и внезапно установи, че не може да продума. Явно в очите на някои хора съпругата му беше останала умна, забавна и интересна чак до смъртта си. Прикри емоционалния си изблик, като отпи от кафето, остави чашата си и се изправи.
— Само още едно нещо, ако нямаш нищо против. Някой от другите инвеститори знаеше ли, че тя се опитва да отложи влизането на ставата в масово производство?
— Не знам да е имало друг. Със сигурност никой не е научил от мен. Някой може да е подочул нещо направо от ПИ, но дори това би било необичайно.
— Така. — Стюарт подаде ръка с неловко изражение. — Благодаря ти за отделеното време. И извинявай за въпросите.