— Няма проблем — отговори Форестър. — Иска ми се да можех да ти помогна повече.
Пикапът на Стюарт се пържеше на близо трийсет и пет градуса навън на паркинга. Отвори и двете врати, за да стане течение, провери зад другата предна седалка, където беше пъхнал сака си, увери се, че е на мястото си, но след това се сети за нещо, извади го и бръкна на дъното, където бе пъхнал малко използвания си старомоден мобилен телефон. Застана под сянката на една маслина, докато кабината се охлади и набра номера на дъщеря си.
— Здравей, татко. Къде си?
— Откъде знаеш, че съм аз?
— Шегуваш се, нали? Когато се обаждаш, името ти се изписва.
— Къде?
— На екранчето? Отпред? Ехо? Хайде да поиграем на друга игра — къде си?
— В Пало Алто. Разговарям с някои хора, с които е работила мама.
— За какво?
— За работата й с тях. Дали случайно някой не й е бил ядосан.
— Не трябва ли ченгетата да го вършат?
— Обаче не го вършат. И понеже реших, че няма да допусна да ме арестуват, сам се заех.
— Какво искаш да кажеш с това за ареста?
— Ами до голяма степен имам предвид стандартното значение. Няма да отида в затвора.
— Да, но… Не ми се струва, че ще те питат за мнението ти.
— Така е, знам. Затова ти се обаждам да ти кажа къде можеш да ме намериш, ако имаш нужда от мен. Имаш ли номера на мобилния ми телефон?
— Нали преди малко преговорихме това? В паметта на телефона ми. Откъде иначе ще знам, че ти се обаждаш?
— Добре. Да. Разбира се. Искам да кажа, че можеш да се свържеш с мен по всяко време, но не казвай на никого, че знаеш къде съм.
— На никого ли? Ами на адвокатката ти?
— Не. Аз ще се свържа с нея, ако се наложи.
— А на Дебра?
— Можеш да кажеш на Дебра, но не ми се говори с нея.
— Защо не? Тя се държи мило с мен.
— Знам. Тя е мил човек и се радвам, че те покани да поживееш при нея, но в момента не мога да говоря с нея, ясно? Обещавам, че ще направя каквото трябва за погребението. Но засега трябва да свърша някои неща и вероятно е по-добре да не се показвам много.
— Но ако… Ако обявят, че те арестуват, могат просто да дойдат и да те отведат.
— Ако успеят да ме намерят и точно затова не искам да казваш на никого номера ми.
— Но те може да те застрелят. Не правят ли така при съпротива по време на арест?
— Никой няма да ме застреля, Ким. Просто се спотайвам и толкова.
— Тази работа не ми харесва. Наистина не ми харесва, татко.
— Ами…
— Ами ако те застрелят, тогава какво? Първо мама, а после… Аз какво ще правя, ако…
Стюарт знаеше, че това е класическото за Ким начало на спускането по спиралата и ако той не се държеше твърдо, положението щеше да се влоши.
— Миличка, чакай малко. Двамата с теб непрекъснато ще поддържаме връзка. Обещавам ти, че няма да се съпротивлявам на полицията. Ако ме намерят, ще тръгна с тях. Но наистина трябва да го избегна. Няма да допусна никой да ме убие. Нито ченгетата, нито който и да е.
— Знаеш ли какво ми казваш, когато аз избърборя нещо подобно?
— Не. Какво?
— Прочути последни думи.
Отне му пет минути да приключи този разговор по друг начин, а не разрушително негативно, но продължи, докато дъщеря му не уважи решението му поне на думи. Обаче по време на разговора той я попита дали по-рано през деня се е опитвала да се свърже с него у дома, и тя отговори, че не е. Дебра също не беше звъняла.
Беше сигурен, че на телефонния секретар беше чул женски глас, така че трябва да е била Джина. Което означава, че вероятно имаше някакво развитие. Замисли се за няколко секунди и реши, че вероятно няма да има полза да говори с нея лично, освен това бе изчерпал силите си, докато убеждаваше дъщеря си, затова позвъни на домашния си телефон, за да прослуша съобщението, вероятно оставено от Джина.
Но не беше Джина.
— Ало, обажда се Кели Грей Ръснак от ПИ и търся Стюарт. Стюарт, не знам дали ме помниш, бях лаборантка на Карин тук. Срещали сме се няколко пъти. Чета какво пише по вестниците за теб и за Карин, но съм чела всичките ти книги и знам, че не си човек, който би наранил някого, най-малко пък Карин. Не знам, може би си вече в затвора, но още не съм чула по новините за това, а сигурно щях, така че реших да ти се обадя на домашния телефон. Мисля, че има нещо, което трябва да знаеш, нещо, което се случваше тук и което доста тревожеше Карин…
19
Корпоративните офиси и лабораториите на ПИ се намираха в промишлената зона, осеяна с ниски постройки, близо до летището на Сан Франциско. Кели Ръснак явно с облекчение прие обаждането на Стюарт, но не искаше да говорят по телефона. Стюарт я убеди да си вземе почивка и да се срещнат след половин час в „Хънгри Хънтър“, ресторант близо до магистралата в Сан Бруно, на десетина минути от работното й място.