Кабината на пикапа бе изстинала поне до температурата на лавата, но Стюарт почти не обърна внимание на този факт. Ядоса се на себе си, задето не бе вдигнал телефона у дома, понеже информацията на Кели би могла да помогне по време на разговора му с Дон Форестър, затова се движеше с доста висока скорост, когато мина покрай една полицейска кола, застанала най-отпред в колоната на червения светофар на Ел Камино. Скочи върху спирачките, мина на по-ниска предавка и залепи очи за огледалото за обратно виждане, докато полицейската кола застана зад него и пусна червените лампи.
Заподозрян в убийство, който кара пикап с откраднати номера и носи пистолет в колата си — Стюарт пусна мигача и започна да спира. Само че полицейската кола го заобиколи отляво и отмина. Полицаят на предната седалка размаха предупредително пръст към Стюарт, но явно ги бяха повикали за нещо друго, по-важно. Стюарт вдигна ръка, приемайки предупреждението с изморена усмивка, и продължи по Ел Камино още малко, преди да завие от главната улица по една странична. Стомахът му се беше свил на топка и главата му се въртеше, задето се бе разминал на косъм, докато криволичеше из района от предимно нови къщи към изхода за магистралата.
Петнайсет минути по-късно беше на паркинга на „Хънгри Хънтър“. Вече беше минало обяд, но оставаше час и повече преди следобедното намаление на напитките, така че нямаше проблеми с паркирането. Стюарт вдигаше стъклото на прозореца си, когато едва не подскочи заради почукване по другия прозорец. Когато получи съобщението на Кели, а дори и докато разговаря с нея и си уговориха срещата, той не беше съвсем сигурен коя от всичките колежки на Карин е Кели. Но сега, когато се пресегна и й отключи вратата, веднага я позна.
Беше около метър и петдесет, вероятно на около трийсет и пет години, с дълга до раменете черна коса и някак ангелско лице без всякакъв грим, дори без червило.
— Имаш ли нещо против да разговаряме в колата ти? — попита тя, макар че вече се бе качила и бе затворила вратата. Обърна се с лице към него, въздъхна притеснено и измайстори доста неуспешна усмивка. — Здравей.
— Здравей. Как си?
— Честно казано, малко нервна.
— Защо? Заради срещата с мен?
— Не само заради това, но и заради срещата. Докато карах насам, дори си помислих, че ме следят. Подминаха ме и излязоха на магистралата, но въпреки това…
— Защо ще те следи някой?
— Няма причина наистина. И вероятно не ме следяха. Но напоследък стават странни неща, а и след като Карин… Много ми е мъчно за нея. Тя беше наистина… наистина специална. Все още не мога да повярвам.
— И на мен самия ми е трудно да повярвам. — Стюарт се извърна и погледна зад тях, а после огледа и паркинга. — Е, Кели, май тук сме само двамата с теб. Ако предпочиташ, може да отидем другаде или просто да караме. Както искаш.
— Не — поклати глава тя. — Сигурна съм, че всичко е наред. Просто съм станала малко параноична. — Бърза усмивка. — Което не значи, че не са ме погнали.
— Кой може да те е погнал?
— Ами… сигурно, който беше погнал и Карин.
— Става дума за проблемите около ставата на Драйдън, нали?
Тя кимна.
Стюарт изчака малко, след това отново свали стъклото на прозореца си и положи ръка в основата на волана.
— Точно преди да ти се обадя, бях при Дон Форестър в Пало Алто. Познаваш ли го?
— По име. Карин ходеше при него по финансовите въпроси.
— Точно така. Той ми каза, че Карин просто е била нервна преди голямото начало. Не било нищо сериозно. Съгласна ли си с това?
На седалката си Кели се извърна с лице към него.
— Нито дума. Не е вярно. Тя щеше да се опита, ако успее да ги накара да не започват масово производство. Поне така ми каза миналата седмица.
— Но защо, Кели? Форестър ми разказа за проблемите с клиничните изследвания, обаче…
— Не бяха проблеми, Стюарт. Бяха смъртни случаи.
— Добре. Форестър го призна. Не се опитваше да скрие нищо, което бих могъл да разбира. Каза, че при сериозни операции винаги има определен процент смъртни случаи като тези в резултат на сериозни усложнения. Следоперативни съсиреци и други такива неща.
— Така е. Има известен процент. А каза ли ти какъв е процентът?
— Спомена за едно на сто. Какъвто е и резултатът от клиничните изследвания на ставата. Струва ми се каза, че е имало шест смъртни случая от шестстотин оперирани, нещо подобно, което било точно в стандарта за такива операции по принцип.